В неделя американският президент Барак Обама нарече своя основна грешка неадекватното планиране на операцията в Либия, която доведе до свалянето на Муамар Кадафи и последвалия хаос в страната.
Fox News предаде думите на Обама е те в бесен тръст обиколиха света. Поне два пъти.
Само припомням, че Обама в миналото също призна, че действията на САЩ в Либия са погрешни. Тогава той каза:
«Америка не напълно съдейства за установяване на легитимно правителство след военната намеса».
Ах, какво деликатно изразяване…
Но действителността не е никак деликатна. А именно:
В момента в Либия, освен пълния хаос, има два парламента и две различни правителства. В източната част на страната в град Тобрук действа легитимното правителство, но само от гледна точка на световната общност. Там действа и легитимен парламент. Той е стъпил на «Либийската национална армия» на генерал Халиф Хафтар.
Столицата Триполи е завзета от терористичната групировка Ал Кайда. Там има друг парламент — «Новият Всеобщ национален конгрес», под чийто флаг воюва коалицията от банди «Щитът на Либия». Коалицията от своя страна е свързана с «Мюсюлмански братя».
Във втория по големина град на Либия, Бенгази, действа напълно самостоятелно и необезпокоявано терористичната групировка «Съвет на Шура».
Част от Либия е завзета от Ислямска държава, под техен контрол са Сирт, Дерну и околностите на Бенгази.
През Либия в момента минават едни от основните маршрути, по които мигранти и бежанци попадат в Европа. Разрушаването на либийската държава е една от причините за настоящата миграционна криза, която буквално парализира Европа.
Мария Захарова от МВнР на Русия припомни, че «същото стана с Ирак. Така ще се случи с Афганистан. Аналогична ситуация наблюдаваме днес в Сирия. Колко още ще продължава това?»
Захарова твърди, че грешката на САЩ не е в «липсата на план за действие», както се изрази Обама, а в «липсата на законови действия. Защото международното право не е някакво умозрително явление, то се базира на анализа на международната история, на победите и грешките на човечеството, то е резултат от международния консенсус. И неговото нарушаване, разбира се, води до грешки».
По този повод Владимир Путин каза:
«Поне сега разбирате ли какво сътворихте?»
А Алексей Пушков от Държавната дума предложи Обама да даде Нобеловата си награда за мир на либийските деца.
Мдаа, транснационалните елити подготвят оправдания. Скоро признанието за грешката ще се забрави и ще започне ново активно внушаване, че са виновни самите народи — едни са виновни, че са шовинисти, другите, че са ограничени и изостанали, третите може да се озоват в графата милитаристи…
Макар самите тези транснационални елити да подтикват, принуждават и дори шантажират марионетките, които ръководят съответните държави…
По всяка вероятност Обама не е могъл да се противопостави на транснационалните елити, защото той е поредната американска марионетка. А транснационалните елити не се интересуват от цунамите, които предизвикват чрез дейността си в глобалния капитализъм. Националните бюрократи въобще няма да ги коментираме.
За тях е комплимент, ако ги наречем дори кукли на конци…
Килъри, упс, исках да кажа Хилъри Клинтън се готви да седне в креслото в Овалния кабинет. Да, в онзи същия Овален кабинет, в който палавият Бил си играеше с мома Моника.
Крупният американски бизнес в момента налива в Килъри милиони…
Целта на транснационалните елити е да ликвидират националните държави. Полковник Кадафи им беше абсолютно неудобен — той даде пример, как самобитен патриотичен и социалистически режим може да вдигне страната на крака. Либия действително беше лидер в Африка, дори претендираше да играе ролята на африкански геополитически лидер.
Убийството на Кадафи предопредили подлото убийство на Садам Хюсеин.
Докато Обама се изповядваше за грешката в Либия, Килъри заяви, че ако днес трябва да гласува за въвеждането на войски в Ирак, тя не би гласувала.
И кво стана сега? Сгромолясахте сума ти държави, а сега…»извинете, че ви убихме», докато подритвате камънаците от сринатите домове и газите в океани от човешка кръв.
Цинично. Вселенски цинично.
Не, това не е грешка. Това е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
САЩ са си присвоили правото да свалят режими, защото те не съответстват на измислените им норми за «демокрация» — а това означава, че САЩ отричат самата база на следвоенния принцип на устройството на света — принципа на суверенитета, който означава «ненамеса във вътрешните работи» на други страни.
Нищо няма да се промени след идването на новия президент на САЩ, както всички знаем. Защото огромния обем на финансови инжекции, които всички претенденти вече са получили от транснационалните корпорации, отдавна са превърнали претендентите в шахматни пешки.
Американският бизнес е главно транснационален. Хартийките долари вече са отпечатани в очакване на бъдещите печалби. А за да има бъдещи печалби — трябва да се контролират ресурсните центрове на световната икономика. Това са голите факти, останалите приказки за еди каква си диверсифицирана енергетика и пр. алабализми са от рода на «Вълшебните приказки за малкия Мук».
И понеже ресурсните центрове не могат да бъдат превзети само с финансови инструменти, САЩ започнаха да свалят режими…
Нищо ново под слънцето, би казал дядо Ленин — Капиталистически империализъм.
Затова, драги читателю, да внимаваме с Трансатлантическото партньорство, защото има и Транстихоокеанско.
Това е поредната американска стратегия.
Америка вижда света така — две зони около себе си — от страна на Тихия и Атлантическия океани, а Русия и Китай «натиснати» някъде по средата.
Условията, в които ще бъдат поставени «натиснатите», са аналогични на условията, при които са поставени изгубилите в една реална «гореща» война.
Това ще бъдат условия, равносилни на капитулация.
Е, обаче, тук се появява голямото НО: когато някой дори прошепне дума капитулация, Русия мигом и окончателно се събужда.
….Тук следва рев на разярена мечка.
И всичкотоТранс-, Мранс- …заминава в небитието.
Петя Паликрушева