Ламбрина беше любимка на своите другари в ротата ,както беше любимка на младежите в своето родно село Габровица. Стройна и наперена , с грациозна , лека походка, дори във войнишката си униформа тя беше изящна.
Големите и светлокафяви очи винаги гледаха прямо и ласкаво.
Запееше ли Ламбрина, всички се смълчаваха да я слушат, а тя чувствуваше радостта , която даваше на другите , и пееше ли пееше.
И в бригада «Чавдар» като партизанка , и на бойното поле тя беше истински боец — смела и самоотвержена.
В деня на фаталния 23 октомври Ламбрина използуваше една санитарна линейка ,за да пренася до фронтовата линия патрони ,а на връщане вземаше ранени .
Линейката направи успешно няколко рейса. Внезапно една коварна мина сложи край на благородните усилия на Ламбрина и нейните другари в линейката .
Така загина на поста си смелата българска гвардейка.
За проявеното от нея себеотрицание и героизъм тя бе посмъртно произведена в чин подофицер.
Само три дни след нейната героична смърт загина и брат и Георги, който също беше доброволец на фронта»