На 10 април през 1979 година, като водещ от огромния екип на Българска телевизия, пряко от студиото в Останкино/ нещо недопускано до този момент от съветско телевизионно студио/ за извънредна емисия на “По света и у нас” обявих сензацията:“ От космическия полигон в Байконур, на борда на кораба “Союз 33”, в 20 часа и 34 минути московско време от космодрума в Байконур излетял международен екипаж.
Командир на полета е Николай Рукавишников, космонавт-изследовател е българинът Георги Иванов!”
С международната програма»Интеркосмос» наш сънародник направи първата българска космическа стъпка…
Днес се навършват 37 години от полета на първия български космонавт, който премина в драматична, извънщатна обстановка.
Още при излитането има проблеми с ураганния вятър. По възходящата траектория ракетата носител направо е раздухвана като перце,
Проблемите продължават и при излизане в орбита в допустимия за скачване със станцията орбитален коридор, в който може да се маневрира за скачване.
Тогава се случва най-страшното. Отказва основният двигател!
С голяма доза шанс, която съпътства героите, международният екипаж успява да се справи с ужасния проблем- разминаване и невъзможност за скачване с орбиталната станция “Салют-6”. Ако това се случи…
Отказът на един от двигателите, прави операцията невъзможна.
Остава да се използва единственият шанс- тягата на маломощния коригиращ скачването с орбиталната станция двигател.
Трябва да се действа с часовникарска точност. С неговия оскъден енергиен запас космонавтите Рукавишников и Иванов успяват да извършат рискованата, но спасителна маневра.
Хладнокръвно и координирано действат за да се получи точна и професионално брилянта маневра за аварийно преориентиране и пренасочване на “Союз 33”. И насочват космическия кораб за извънщатно завръщане на Земята.
Но навлизайки в по-плътните слоеве на атмосферата, поради по-големия ъгъл, натоварването надхвърля аварийните норми на допуск.
Скоростта на падане се увеличава допълнително от нов проблем. Спасителният резервен двигател отказва да изключи навреме и допълнително ускорява падането.
Космонавтите успяват все пак да извършат точно и на време всички научени и оттренирани по щатното разписание действия и манипулации въпреки страхотното претоварване.
Нацелват до милиметри спасителния “прозорец” за влизане в долната, по-плътна атмосфера. Иначе ще последва или приплъзване и отлитане обратно в космоса или запалване на космическия апарат, следствие на триенето.
Но и с това не свършват бедите!
Отказват да се включат последователно част от височинни датчици, които включват и отварят парашутно-спасителната система.
С последни усилия преминават и през последното изпитания- повреда в телескопичните датчици на парашутно-омекотяваща система за приземяването.
Две от четирите телескопични антени не изкачат за да докоснат земята и да фиксират капсулата.
Едва докоснала земната повърхност капсулата на “Союз-33” започва да се търкаля по казахстанската степ, вместо мека фиксация на място…
Така космонавтите- руснакът Николай Рукавишников и българинът Георги Иванов приземяват на 320 км югоизточно от Джезказган, Казахстан.
Техният опит, придобит в овладяване на аварийната ситуация на космическото приключение, помогна на конструкторите и ръководния екип да разработят нови техники и методи за ориентация, маневреност и управление на космическите кораби, за развитието на космонавтиката.
За своята космическа работа, космическият дует Рукавишников-Иванов бе удостоен не само с най-висши държавни награди, но и с професионалното признание от асовете на световната космонавтика.
Поздравления за добре свършената работа, уважаеми генерал Иванов!
Честита годишнина от полета! И здраве за много години, Георги!
Радослав Михайлов