На 1.03.2016 г българският кабелен оператор „blizoo” изключи излъчването на руския телевизионен канал РТР „Планета”.
Опитът да се получи информация за причината на изключването не даде резултат. Остана впечатлението за политически мотив подобно на сагата с радиопредаването на П.Волгин „Деконструкция” по БНР.
Като добавим и злополучната парламентарна комисия за разследване на руската и турската намеса в във вътрешната и външна политика на България, ставаме свидетели на епизод от информационната война на Запада срещу Русия на територията на нашата страна.
В това няма никаква изненада, защото е добре известно, че новия български „Голям брат” си е поставил за цел пълната ликвидация на българската русофилия – каза го официално бъдещият нов посланик на САЩ в България. В такъв аспект РТР „Планета” е особено опасна, защото политическото предаване на Владимир Салавьов, заедно с много други подобни предавания, разкриват за Русия и света неща, които не се толерират в България.
За кой ли път ще отбележим, че българската русофобия в последните два месеца стремително набира обороти и в същото време българските приятели и симпатизанти на Русия позорно са свили знамената, правят някакви кръчмарски завери, псуват в кухните, подписват никому не нужни декларации и ядат кебабчета край Казанлък.
Всички са обзети от неразбираем страх да се изправят лице в лице с русофобските бандити и да поемат отговорност за изхода от сражението. Това е отдавнашна слабост на българското русофилство – в страна, в която 70-80% от населението се определя като русофилско, масата русофилски организации не са обществено значими, техния глас не се чува и те по никакъв начин не влияят върху българската политика. Дори такава влиятелна политическа партия като БСП е пълна с крипторусофоби, които приказват повече от всички русофоби взети заедно – колко струват само двама от тях : Ангел Найденов и Кристиян Вигенин.
На 27.02.2016 г., в Москва, се състоя Международна доброволческа конференция. Главният въпрос на конференцията беше как да защитим по-ефикасно държавата и правата на човека от международния тероризъм. Във форума участваха делегации от Русия, Сърбия, Босна и херцеговина, Чехия, Швеция, Финландия, Чили, Испания, Германия, Белгия, Италия, Великобритания, представители на кюрдите в Русия и други обществени организации. Български представители нямаше !!
Председателят на Съюзна на доброволците от Донбас Александър Бородой отбеляза голямата роля на сърбите в подкрепа на населението на Донбас от нападенията на украинските войски :
”Много сърби участваха в защитата на мирното донбаско население и в предотвратяване на хуманитарната катастрофа. Ние постоянно чувствахме братската подръжка на Сръбския народ. Само заедно ще постигнем мир и благоденствие за нашите народи”.
Славко Никич, Президент на Съюза на сръбските ветерани и доброволци заяви :
„Да се мисли по руски, значи да мислиш за своята Родина, за своето семейство и за своя народ”
Тази мистична и необяснима руска любов към сърбите е отчайващо абсурдна – за нея няма никакви разумни основания : нито исторически, нито духовни, нито дори геополитически.
Сърбите са най-прозападните православни славяни на Балканите и винаги са живеели на гърба и за сметка на своите съседи, че и на Русия.
В най-отговорните исторически моменти те винаги са предавали Русия, но и винаги са съумявали по непостижим начин да я оплетат в своята кошница от заблуди, химери и етническа себичност.
„Мъченичеството от древността е станало кръстната съдба на Балканите и на сръбския род”. („STOLETIE.RU”-13.07.2015 г.).
За „мъченичеството” на сърбите е достатъчно да споменем само Македония, макар че този проблем е само част от сръбското вероломство.
Днес за Русия е приоритетна транзитната роля на Македония за реализиране на своите икономически проекти на Балканите. Като допълнение на македонско-сръбско-черногорската зона за свободна търговия се проектират нови транспортни коридори в южните Балкани – през 2012 г. президента на Азербайджан Илхъм Алиев подписа споразумение, според което на Сърбия се предоставя кредит от 300 000 000 евро с лихва от 4% за 15 години за строителство на части от автомагистралите „11-и коридор” между Сърбия и Македония.
Зоната за свободна търговия заедно с трансбалканския коридорен пакет е в изгода на Сърбия, Македония и Гърция и е във вреда на България («Славянская пауза» Евросоюза//Почему Сербию, Македонию и Черногорию не принимают в ЕС -Алексей Балиев.
Как тогава да оценяваме един истински шедьовър :
„В света ни обичат три народа. Това са белорусите, гърците и сърбите. И то независимо от това, което става в дадения момент. Ние интуитивно се разбираме един друг. Една религия, един исторически опит”.(??!!).
„ Ние имаме само един безусловен отдавнашен славянски приятел – сръбския народ. С него продължаваме да дружим, да подържаме добри отношения и той, сръбския народ, признава тази връзка. (Захар Прилепин – „aif.ru” – 26.04.2015 г.).
Много се надявах, че след възникването на „казуса Украйна” Русия ще промени своето столетно отношение към Сърбия и Македония, защото какво по-нагледно доказателство от възникващите исторически аналогии за необходимостта от такава промяна.
И наистина, за България Сърбия е това, което е Полша за Русия, а Македония е Украина !
И по менталност и по манталитет всичко е едно към едно : в Украйна живеят руснаци, в Македония – Българи ; Украйна краде руска история, Македония – българска история ; украинците искат да преименуват цяла Русия, македонците – Балканския полуостров ; поляците си искат Украйна, сърбите – Македония ; поляците воюват с руснаците хиляда години за господство в северно-източна Европа, сърбите с българите – в югоизточна Европа ; поляците увеличаваха своята територия за сметка на Русия, сърбите – за сметка на България ; поляци, украинци и руснаци са славяни, сърби, македонци и българи също са славяни.
Е, какво повече да кажем. И въпреки това странната руска любов и към поляци и към сърби за сметка на българите продължава.
Дори такъм приятел на България като генерал Решетников продължава да филтрува с гърците, като напомня за съдбата на руските бялогвардеци, които унижени и обезоръжени плакали с кървави сълзи на остров Лемос утешавани от гърците.
„Русия и Гърция се неразривно свързани с кръвта на падналите за свободата и независимостта, „за своите приятели” и тази памет е свещена и неподвластна на политическата конюктура” (ген Решетников на руската интернет платформа „STOLETIE.RU” от 5.03.2016 г.)
И се забаравя, че по същото време в България дебаркираха 90 000 въоръжени белогвардейци, които бяха настанени в опразнените от българската войска казарми и за благодарност планираха преврат срещу правителството на Александър Стамболийски, за което бяха изгонени от страната.
Впрочем, всичко това ние си го заслужаваме – с нашата историческа инертност, с поразителното малодушие, с варварския начин не да надскачаме мизерното си ежедневие, а да смачкваме великите начинания в боклукчарника на еснафското си битие.
Забележете, сърбите пратиха в Новорусия свои доброволци да защитават руските интереси. Ние пратихме в Украйна българския министър на външните работи (при съмнително легитимния Порошенко) социалиста Вигенин.
Правителството на социалиста Сергей Станишев подкрепи западните санкции срещу Русия. Какви антируски поразии направи правителството на Бойко Борисов знаят всички. И това правителство, за да замаже очите и на русофили, и на русофоби създаде парламентарна комисия, която да разследва намесата на Русия и Турция в българския политически живот – това беше плосък провинциален ход, който да скрие истинската турска намеса под покривалото на мнимата руска намеса.
Ходът успя !
„Набутването на Русия в един кюп с Турция е поредното свидетелство за ширещата се русофобия сред управляващият елит”.
След възмущението изразено от Кремъл, комисията ще бъде разпусната и истинската турска заплаха ще остане необсъдена.
Браво, Бойко !
Ще завърша е един анекдот посветен на обожаваната днес политкорестност. Адресирам този анекдот към всички съвременни български политици и „държавници”.
Английски бизнесмен диктува на секретарката си писмо :
„Уважаеми господине,
Тъй като моята секретарка е дама, не мога да й продиктувам това, което си мисля за Вас. Още повече, тъй като аз самият съм джентълмен, нямам право даже да си помисля така за Вас.
Но тъй като Вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно”.
Проф. Евгений Гиндев