Колкото повече вали или пече слънце, толкова повече инициативи обслужват нашите храбри управляващи парламентаристи.
Ето и сега, от няколко дни се бъхтят като камили през пустинята – не става дума за Библейската, а за конституционалната, — и българският народ бе потопен, и дори полуудавен, в океан от промени.
Трудно е да се изброят хронологично, но по важност – на първо място, бе гласуването на първо четене на изменение и допълнение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (!), както и на първо четене – приемане на промяна в Закона за изборите (понеже остават шест месеца до президентските наесен, когато ще се броят пилците) и въвеждане на задължително (!) гласуване.
И двете тия начинания са отзвук от Пряпореца и гуслата на един незабравим тазгодишен 3 март – Националния празник на републиката ни. На този чутовен ден, събрал над сто хиляди души на връх Шипка, извадил около милион граждани навън с името на празника на уста, се разбра колко ялови са усилията на управляващата туземна неоколониална администрация да изчегърта от българската памет спомена за близката и по-далечна история.
Трети март е върховен синтез не само на освободителната мисия и хекатомба на Русия, завършила с разгром на Отоманската империя и край на турското робство у нас, но и директен лъч надежда за по-новите времена, които много скоро ще изкарат на финалната права онези, които си въобразиха, че всичко им е позволено в „демократична” България.
Не, не е позволено. И не всичко е позволено. И скоро ще го разберете, господа (и дами).
В търпението на българския народ прозира дъното, и тогава… Всички добре знаем какво се случва, когато чашата прелее. А мнозина положиха титанични усилия за целта.
Трети март бил ден на Освобождението на България – не е ясно от кого, защо и кой…
Трети март бил ден на падналите финландци и румънци за българската свобода…
Трети март бил ден за европейски вятър в косите на България и т.н. лозунги.
Трети март… Трети март…
Тук става дума за нещо много по-мащабно и по-нечистоплътно. Става дума за едни нископоклонци, които чуват заповедта на господаря още преди да я е произнесъл.
Тук става дума за търговия с националния интерес на България, което не може да се причисли към „света на пазарната икономика”, в който трябваше да влезем още преди 25 години…
Тук става дума за двоен аршин на безродни евроатлантици, везири и душетровители, чийто брой, макар и не впечатляващ, е достатъчен за маскарада, наречен „България в ЕС и НАТО”.
Ако не беше така, романът „Под игото” на Патриарха на българската литература Иван Вазов нямаше да спечели „Голямото четене” през 2008 г. А пък „Голямото четене” все пак си е един тв-формат… и толкоз.
Защо обаче не се видя по ти-ви-тата как събраните на Шипка викаха „Оставка” и „Убийци” на малцината елитари, които глупаво решиха да се появят на заветното място?
Защо?
Същото се случи и на 19 февруари – Деня на Апостола Левски, пак освиркване, пак дюдюкане.
И ответният удар не закъсня.
Явно им дойде до гуша на генерал-губернаторските хайвани и като в забързан каданс гласуваха за престъпния комунистически режим у нас, и за наказателните мерки, които грозят всеки, дръзнал да говори, облича, пише или каквото и да било от тоя порядък, за „комунизма”.
Ама кой комунизъм?
Явно у нас има още много „комунисти”, щом толкова им бърка в очите пресния спомен за достойния живот на три поколения българи, имали шанса да се усетят човешки личности в един сравнително кратък исторически период.
Да, наистина е „тежко” наследството на т. нар. комунистически режим – дори и с изключенията, българският гражданин имаше право на работа, дом, образование, здравеопазване, почивка и пенсия. Повечето наистина ги получиха. Злополучните им наследници попаднаха във воденицата на вятъра на промените и пазарната икономика.
Резултатите са видими без лупа – всъщност своеобразен екзитпол станаха кофите за отпадъци, около които враждуват гладни и боси човешки същества, някои от тях с очевидно високо образование, а други просто „избрали този живот”, както стана модно да казват „успелите и красивите”.
Иначе Адолф и Неговата борба свободно се намират по „Славейков”, той не е комунист, той е просто обикновен нацист и нищо повече…
Културните хора у нас не могат да минат без него, също както и без фашизма на Желев, или натурализма на Ани (Илков) и Калин (Янакиев)…
Или с елементаризмите на байно Методи Андреев, депутат от ГЕРБ, който обяснява „комунистическото минало”… на Цветан Цветанов и Бойко Борисов с аналогия по Чърчил, който бил първо либерал, а после консерватор, и че Раковски, Левски, Захари Стоянов, Стамболов неслучайно били… русофоби!
Ама, нали недоучка, не е чел Алеко…
След множество срамни епизоди накрая е на път е да се повтори в IT-вариант оная сцена в „Под игото” когато на открития урок на Рада Госпожина Бойчо пита децата
„От Турция кой ще ни освободи” и получава отговора „Дядо Иван”.
Замръзналото мълчание и тихото хихикане озвучават робската тишина на тогавашните елитари…
Е, тука ги стяга чепикът днешните.
Народът знае, че Дядо Иван не забравя.
И понеже прогнозата за времето също стана политическа категория, на въпроса „Кой климатичен фактор най-вероятно ще повлияе върху времето в България през идните месеци?”, виден метеоролог отговаря (без да се досети за двойния смисъл) – „в цяла Източна Европа има шанс това лято да се спусне от Русия много сух и горещ въздух…”
Иначе, Ex Oriente lux.
Светлината винаги идва от Изток!
Илияна Велева