Австрия поиска отмяна на санкциите срещу Русия, а народът на Холандия категорично отхвърли споразумението за асоцииране на майдановска Украйна в ЕС.
Политиците на традиционно неутрална Австрия разбират, че санкциите освен несправедливи и тенденциозни, са крайно неизгодни за самата Австрия.
Но двете събития със сигурност са продиктувани и от други, много по-важни съображения.
Холандия е страна с дълга демократична традиция.
Даже и зомбирани от евроатлантическите опорни точки, холандците няма как да не са усетили, че Украйна е управлявана от некомпетентен, обслужващ чужд интерес, корумпиран, олигархичен и пронацистки майдановски режим.
А Австрия, която е една от най-сериозните жертви на бежанското цунами разбира, че не реториката и действията на Меркел, а само равноправното сътрудничество с Москва може да доведе до спиране на хаоса в Близкия Изток и причинените от него мигрантски потоци и ислямистки терор.
Разумните в ЕС най-после се пробудиха и проумяха, че Русия не е противник и заплаха, а в цивилизационен, културен, политически смисъл е неизменна и важна част от Европа, неин естествен и необходим съюзник.
Разбират, че светът днес е многополюсен, че няма един хегемон, че ако иска да бъде уважавана, Европа трябва сама да взима решенията си.
Мнението на Австрия бе предшествано от позиции на лидерите на Унгария, Чехия, Словакия, Гърция, Италия, Кипър и други, които повече или по-малко категорично говорят за отказ от санкциите.
Тоест, гласът срещу санкциите не е глас в пустиня, и това постепенно ще доведе до отмяна на санкциите.
Лошо е, че заради шепа продажни и некомпетентни управници, нашата страна не се подреди в редицата на разумните, че не се възползва от факта на нашите специални отношения, че пропусна историческия шанс да бъдем първият мост между Москва и Брюксел – роля, която поемат други държави.
Теофан Германов