Йенс Столтенберг, Генералният секретар на НАТО, който взе участие в срещата на министрите на отбраната от ЕС в Амстердам през февруари, открито възхвали плановете на САЩ значително да засилят своето военно присъствие в Европа, като увеличат четирикратно паричните средства, отделяни за поддръжката на това присъствие.
Така Вашингтон придобива възможността да разположи в Източна Европа по-голям брой военнослужащи и по-голямо количество тежко въоръжение, танкове, бронетранспортьори и пр., да финансира извършването на повече военни учения, както и да направи още по-големи инвестиции във военната инфраструктура на НАТО.
Каква е целта на военната политика на САЩ в Европа?
Веднага след края на „студената война” през 1992 г. Вашингтон посочи в „бяла книга”, посветена на военната стратегия, огромното значение на военния съюз НАТО като канал за осъществяване на американското влияние и за участие в европейските дела.
Целеше се да се предотврати предприемането на чисто европейски инициативи, които биха накърнили командната структура на пакта, т.е. биха накърнили командната роля на САЩ в НАТО.
В резултат 22 от 28 страни-членки на Европейския съюз, в които живее над 90 % от населението на ЕС, се включиха под американско командване в организацията НАТО, която Европейският съюз обяви за основа на своята колективна отбранителна политика.
Като оказа натиск върху източноевропейските правителства, които стоят по-близо до САЩ, отколкото до ЕС, Вашингтон съумя да отвори нова „студена война” на източния фронт на НАТО, като разби нарастващите икономически връзки между Русия и ЕС – връзки, които САЩ считаха за опасни за своите интереси.
Сега в страните на цяла Източна Европа американското знаме се развява на най-високите пилони редом до знамето на НАТО.
В Полша новата министър-председателка Беата Шидло провежда пресконференциите си при спуснато знаме на ЕС.
Дори знамето на ЕС бива изгаряно по полските улици от фашизирани „патриоти”, които подкрепят отказа на правителството да приеме в Полша бежанци, прокудени от родните си места от разпалваните в страните им войни на САЩ и НАТО, наричайки нещастниците „не-бели завоеватели”.
Докато се подготвя за срещата на високо равнище на НАТО, която трябва да се състои във Варшава през юли, Полша е замислила да създаде заедно с Литва и Украйна съвместна бригада от 4000 души, която да се обучава от американски военнослужащи.
В Естония правителството позволи на войските на САЩ и НАТО свободно да влизат в страната, обявявайки създаването на военна „Шенгенска зона” по аналогия с Шенгенското споразумение, което разрешава движението на хора в рамките на ЕС.
На южния фронт на НАТО, свързан с източния, САЩ са замислили да предприемат от европейска територия нова война с цел да окупират икономически и стратегически важната брегова зона на Либия, което ще се извърши под претекст да се освободи страната от „Ислямска държава”.
Всъщност целта е Вашингтон да си възвърне позициите в региона, след като руската военна интервенция в Сирия в подкрепа на правителствените войски блокира плановете на САЩ и НАТО да разрушат сирийската държава така, както разрушиха либийската държава през 2011 г., когато използваха терористични групировки като „Ислямска държава” и „Ал Каида”, въоръжавани и обучавани от ЦРУ, финансирани от Саудитска Арабия, подкрепяни от Турция и други съюзници на Запада.
Новата операция против Либия, която, както заплашва Пентагонът, ще изисква участието на въоръжени сили на земята, не е резултат от споразумение на САЩ с ЕС, който в тази сфера няма право да действа като единно цяло, а резултат от индивидуални споразумения на Вашингтон с големите европейски сили, особено с Франция, Великобритания и Германия. Тези държави са в съпернически отношения помежду си, а също и със САЩ, но всички те се обединяват, когато на карта са заложени техните империалистически интереси.
Неотдавна един имейл, изпратен през 2011 г. до тогавашния американски държавен секретар Хилари Клинтън от нейния съветник Сидни Блументал, разкри причината за агресията на САЩ и НАТО спрямо Либия. Стана известно, че САЩ и Франция са нападнали Либия главно за да блокират плана на Кадафи да използва огромните златни и сребърни резерви на страната, за да се създаде африканска валутна единица, която да замести франка „сефа” (CFA-franc), въведен от Франция в 14 нейни бивши колонии.
Либийският план целеше и да освободи Африка от господството на Международния валутен фонд и Световната банка.
По тази причина Либия беше разрушена и същите империалистически сили, които сториха това тогава, сега се готвят да я нападнат отново, за да донесат чрез война „мир” на страната.
Манлио Дилучи
Превод и редакция: Бистра СТАЙКОВА