Президентът на Турция Реджеп Ердоган казва:
„Онези, които не могат да обяснят собственото си присъствие в района на Близкия изток, трябва да уважават операциите на Турция. Не могат да ни ограничават, ангажирането ще се разшири” („Миллиет”).
Отговорът на председателя на НРП Кълъчдароглу на подобни бълнувания е убийствен:
„Турция се набута в блатото на Близкия изток. До вчера управляващите казваха: „Ние сме най-силната страна в района. Никой не може да тества нашата сила!” Обаче сега дори племенните вождове в Близкия изток започнаха да се опълчват на Турция”.
НАТО няма да участва в сухопътна операция срещу ИД в Сирия.
САЩ подкрепят PYD иYPG, а Русия, освен тях, подкрепя и „режима в Дамаск”.
На всички тя осигурява авиационна поддръжка и ПВО-прикритие.
Какво остава на Анкара, освен износ на тероризъм и намесата във вътрешните работи на страни като България?!
Четири дена след атентата в Анкара, в населения предимно с алевити квартал „Захраа”, на западния сирийски град Хомс, бяха извършени два бомбени атентата, при които загинаха над 50 души.
Тоест, с живота се простиха повече невинни граждани, отколкото в Анкара на 17 февруари 2016 г.
Най-лесното за Башар Асад бе да обвини Анкара, изхождайки от отговора на задавания при такива случаи въпрос:
„Кому е изгодно?”
Вместо това Асад декларира готовност за прекратяване на огъня, при условие терористите да не укрепват позициите си.
На подобни жестове Анкара отговаря с обвинения, че Русия използвала дори мирните преговори в Женева, като „димна завеса”, зад която да продължи да бомбардира „умерената” опозиция.
За вътрешна консумация, Давутоглу предлага нова стратегия на сигурност за столицата Анкара и 81 области.
А на туристическия бизнес предлага „екшън план”, предвиждащ парични стимули за фирмите, които осигуряват определен брой туристи.
Това очевидно е провокирано от факта, че започна масова разпродажба на хотели в турските курорти, поради липсата на клиенти от Русия, Германия и други страни.
Другото оръжие на Анкара е бежанският поток, с който тя шантажира ЕС: за увеличаване на паричната помощ, за отмяна на визовия режим за турски граждани и за ускореното приключване на преговорите за членство.
Според гръцкия в. „Катимерини” само за четири дни (от 16 до 19 февруари включително), от Турция в Гърция са преминали 11 000 бежанци.
Не се съмнявайте, че въпреки идващата пролет, бежанците и нелегалните имигранти ще бъдат насърчавани „да изберат” сухопътния маршрут към Европа — през България и Македония.
Това в Анкара наричат „борба с нелегалната имиграция” и „съдействие за решаване на бежанската криза”.
И тази „борба” е толкова „сериозна”, колкото и „борбата с терора”, разделяща терористите на „умерени” и други.
Същата философия властва и в борбата с корупцията.
Както се казва в една духовита сентенция: „Корупцията е далавера, в която аз не участвам”.
Междувременно град Килис (на турско-сирийската граница) кандидатства за Нобелова награда, понеже е подслонил 150 000 сирийски бежанци, т.е. повече от собственото му население, състоящо се от около 90 000 души.
След като получи наградата, може и да ги препрати към българско-турската граница…