През 2000 г. фашизоидите успяха да прокарат в Народното събрание абсурдния Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.
В чл.2 от закона са посочени основанията да се обяви «режимът» за престъпен.
Те са: лишаване от правото на собственост (макар че България е една от малкото страни, в които почти всяко семейство има собствен дом), лишаване на хората от право на образование (както например са били лишени от образование Петко Бочаров, Георги Коритаров, Георги Марков, Иво Инджев и стотици хиляди други хора), подчиняване интересите на страната на чужда държава до обезличаване на националното достойнство и практическата загуба на държавния суверенитет.
В този пункт авторите на закона очевидно са се объркали, приписвайки на комунизма това, което тъкмо днес, при «демокрацията», наблюдаваме — вкарана в ЕС и НАТО България бе наистина лишена от всякакъв държавен суверенитет.
В чл.3 се заявява че «Българската комунистическа партия е била престъпна организация».
Остава все пак неясно дали БКП бе престъпна организация и когато в годините на Втората световна война оглави въоръжената съпротива на българския трудов народ срещу нацистка Германия и нейните съюзници в България.
И както десетилетия след това оглави строителството на една модерна държава с призната по света икономика и култура и широки социални придобивки за всеки българин, каквато бе България до 1989 г.,
Но както и да е, няма защо да разглеждаме в подробности едно идиотско творение на хора с очевидна умствена и нравствена недостатъчност. Занимателното в случая е, че както умствената, така и нравствената недостатъчност са — странно, способни да се развиват. Което ще рече, че от тъпото може да има и по-тъпо.
Няколко народни представители от мнозинството (не искам да споменавам недостойните им имена) са внесли законопроект за допълнение на посочения по-горе закон, като предлагат всички символи, лозунги, фотоси, знаци и всякакви предмети, създадени през комунистическия режим с цел неговата възхвала, да бъдат премахнати. Законът се отнася не само до всички държавни органи и органите на местната власт, но и до «публичноправни организации, физически или юридически лица». За нарушение на изискванията физически лица могат да бъдат глобявани с 200 лв., а юридическите лица — с 2000 лв.
Със символите нещата са горе долу ясни — ако някоя партия си сложи на входа на своя клуб сърп и чук, ще плати глоба от 2000 лв., ако аз пък като гражданин сложа на ревера си сърп и чук — ще платя глоба от 200 лв.
Неясно остава как ще се наказват лицата, които са възхвалявали не Комунистическата партия, а нейни изтъкнати дейци.
Ще мога ли например да изучавам и да преподавам безопасно за мен трудовете на първоучителя на комунистите Карл Маркс?
Ще мога ли да се позовава на великия българин Христо Ботев, който в «Символ-верую на българската комуна» пише:
«Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото»?
Ще бъда ли наказан, ако си позволя да кажа две хубави думи за комуниста Георги Димитров, който в Лайпцигския процес нанесе първия решителен удар на нацистите?
Ще ми бъде ли позволено да цитирам големия мексикански художник Диего Ривера, според когото всички велики художници са комунисти?
Ще ме глобите ли, ако възхваля прочутата «Герника» на комуниста Пикасо?
Ще извърша ли грях, ако препоръчам на своите приятели да прочетат книгата на Луи Арагон «Човекът комунист»?
Ще платя ли глобата, ако по някакъв повод се позова на Вапцаров, Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст?
Никак не ми е ясно също как трябва да се отнасям към Куба и нейните държавни ръководители като Фидел Кастро и Раул Кастро.
Мъгляво ми е и отношението към Горбачов?
Как трябва да го разглеждам този човек — като комунист или като гробокопач на комунизма?
Какво отношение ще ми препоръчате да усвоя към Чарли Чаплин, който според много негови изследователи е бил комунист (поради което именно и бил изгонен от САЩ).
Поставя се и въпросът какво трябва да бъде моето отношение към ония, които са се борили срещу комунистите. Например Хитлер, например Мусолини, например Франко и пр. За Богдан Филов ми е ясно. Ще трябва да го хвалим. Той ни привърза към тристранния фашистки пакт, той обяви война на САЩ и Англия, той внесе законопроекта за защита на нацията. Без всякакво съмнение достоен мъж, съвършено несправедливо осъден от т.нар. Народен съд.
В законопроекта откривам съществен недостатък: в престъпление е възведено ползването на всеки символ на комунизма, а нищо не се казва за лицата, които от Девети септември до Десети ноември практически обслужваха каузата на комунизма. Трябва може би всички тези «строители» на комунизма, да бъдат изхвърлени незабавно от системата на държавния апарат. Недопустимо е хора като Бойко Борисов, Цв. Цветанов, Цецка Цачева, Росен Плевнелиев, Красимир Велчев и пр., клели се във вярност към комунизма, днес да ръководят държавата ни.
Изобщо целият законопроект е очевидно непромислен. Трябва да положим определени усилия да внесем малко светлина в иначе твърде тъмното съзнание на неговите автори. Очевидно на тях не им е съвсем ясно или се правят, че не им е ясно, каква е разликата между комунизма и фашизма (нацизма). А тя е толкова очевидна!
Комунизмът, господа фашизоиди, е едно от най-светлите учения на този свят.
Той е сам по себе си човеколюбие.
Прочетете «Манифеста на Комунистическата партия» и ще видите (ако изобщо сте в състояние да виждате великото), че това е най-човеколюбивото съчинение през последните двеста години. Милиони хора по света свързват своите надежди с очакваната победа на заложените в комунистическата кауза идеи.
Не може, разбира се, да се отрече, че в процеса на осъществяване на някои от тези идеи бяха извършени редица грешки, нарушения и дори престъпления. Главно в сталинистките години. Но кое велико учение е било осъществено без своите извращения? Християнството, което е едно от най-великите морални учения, стигна до наши дни, преминавайки през множество ужасни престъпления — вартоломееви нощи, инквизиции, клади и пр., но въпреки това то бе и остава велика ценностна система, която иска да внесе и внася благородство в поведението на всеки човек. Но, слава Богу, на никого не му е хрумнала мисълта да забрани ползването на кръста като символ на християнството. И каквото отношение имаме към християнството, такова отношение следва да имаме и към комунизма. Въпреки всички извращения той бе и остава пътеводна звезда за целия човешки род. Той е светлата надежда на човечеството.
Ако комунизмът е изначално философия на човечността, фашизмът е, напротив, изначално е една философия на злото.
След като прочетете «Комунистическия манифест», прочетете и «Моята борба» на Хитлер, за да се удостоверите в пълната противоположност на двете социални системи.
Фашизмът е открито човеконенавистничество, доказало се през ужасните години на Втората световна война.
Жестокостта е възведена в добродетел, омразата към другите — в достойнство.
Поради това всеки привърженик на фашизма е вече сам по себе си престъпник.
Не е необходимо да се доказват отделни негови престъпни прояви. Те са доказани чрез престъпния характер на системата, на която се е подчинил.
Трябва да отбележа, че проектираният закон е между другото и прикрит опит да се реабилитират фашистите.
Вижте последната разпоредба на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен:
«Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит» (чл.4).
Текстът направо оправдава преследването на антифашистките сили у нас не само преди Десети ноември, но и преди Девети септември. Това следва от простия факт, че въпросните законодатели искат да разрушат паметниците и на загиналите по време на антифашистката съпротива народни синове и дъщери, т.е. на хора, които нямат никакво отношение към допуснатите след Девети септември прегрешения.
Забравя се, че именно заради Съпротивата и партизанското движение България като сателит на Хитлер след войната не бе подложена на тежки санкции от страна на западните страни от антихитлеристката коалиция.
Текстовете, които ни забраняват да ползваме символите на комунизма, са все още само законопроект.
Но от този парламент може да се очаква всичко. Не е изключено утре да ни изправят пред съда за това, че сме пренебрегнали неговите разпоредби. И кои ще бъдат нашите съдии? Георги Коритаров, Иво Инджев и подобните на тях. Във всеки случай аз няма да се подчиня на този закон и, оставайки верен на символите на комунизма, ще се оставя и да бъда съден от хора, които вече четвърт век срамят нацията ни.
Нека България изживее и този срам!
Очевидно е обаче, че не трябва да спрем да бием камбаната: Хора, събудете се! Фашизмът е жив!
Спрете грубата политическа игра!
Открито писмо до г-жа Цецка Цачева, председател на Народното събрание
Уважаема г-жо Цачева,
Потресени сме от предложението на депутатите Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов за промени в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. С подобни предложения тримата господа не може да отклонят общественото мнение от социалния геноцид, до който сегашното правителство доведе народа.
Народът има нужда от спокойствие и от умело ръководство на държавата.Стига противопоставяне!
Кому е нужна реабилитацията на фашизма? Кому е нужно утвърждаването на фашистки режим в страната, и то през 21 век? Този период нашият народ отдавна преживя, без да бъде признато все още от Държавата, че у нас е имало фашизъм и антифашистка съпротива.Никой не може да зачеркне историята!
Спрете тази груба политическа игра. Тримата господа не могат да затъмнят слънцето на социалната справедливост.
Ние искаме спокойствие, условия за работа и просперитет на Родината.Молим Ви, госпожо Цачева, спрете това безумие! Запазете името и достойнството на България с нейния мъдър народ!
УС на Българския антифашистки съюз
Велко Вълканов