Владимир Путин със своите външнополитически решения промени световния ред, пише във Financial Times директорът на руската и евразийска програма към Фонд Карнеги, бившият сътрудник на Националния разузнавателен комитет на САЩ Юджийн Румър.
Образът на Русия като слаба страна, която не влияе върху събитията в света, се оказа погрешен, счита аналитикът. Събитията в Сирия доказаха това.
Според Румър, Путин в Сирия е демонстрирал «безпощадност, решителност, разсъдливост и сръчност». Участието на руската авиация във военните действия на територията на Арабската Република промениха хода на конфликта.
«Сирия показа, че Русия, вкарана в сметките от 90-те години като обикновена регионална държава, притежава значителен военен потенциал, от който е готова да се възползва при необходимост», — пише той.
Румър подчертава, че именно руската операция е трасирала пътя за мирните преговори между воюващите страни в Сирия.
«Асад беше спасен, а всички страни в гражданската война бяха разубедени, че военното решение на конфликта е възможно», — пояснява Румър.
Русия укрепи позициите си не само в Сирия, но и в целия Близък Изток.
«Москва не може да реши проблемите в регион (а и кой ли може?!), но сега те вече не могат да се решат без участието на Русия», — пише Румър по-нататък.
Според него, това не означава, че Русия е влязла в «нова ера на военния авантюризъм». Путин плътно се приближи да червената линия на НАТО, но не я пресече», — отбелязва аналитикът.
Днес Москва има достатъчно много «амбиции, ресурси и готовност» да даде отпор на своите противници, ако те й хвърлят ръкавицата, добавя той.
Руските ВКС започнаха да нанасят адиоудари по обектите на терористите от 30 септември 2015 година. За няколко месеца пилотите разгромиха стотици укрепени райони на терористите и ликвидираха снабдяването на бандитските банди с оръжие и боеприпаси.
Извеждането на основната чат от групировката от Сирия започна на 15 март по заповед на президента Путин. Но авиобаза Хмеймим и пунктът за материално-техническо снабдяване на ВМФ в Тартус продължават работата си.
Петя Паликрушева