В годините на Втората световна война съюзниците на СССР се сражавали не само на «втория фронт», но и рамо до рамо със съветските войни.
На територията на СССР по време на войната били формирани няколко национални части, които се сражавали с хитлеристите на съветско-германския фронт.
Едно от най-популярните подразделения, формирани в СССР, била френската ескадрила «Нормандия», която впоследствие се превърнала в полка «Нормандия-Неман».
22 юни 1940 г. се превърнал в черния ден за Франция. Тогава било подписано примирието, което фактически означавало поражението на Франция във Втората световна война.
Според условията на примирието, 60 % от френската територия, включително цялото й атлантическо крайбрежие и столицата на страната Париж, се оказали в зоната на немската окупация.
Френската армия трябвало да се разоръжи и да предаде тежкото си въоръжение на немските войски. Френският военен флот трябвало да бъде демобилизиран и разположен на пристанищата под наблюдение на окупационните сили. Франция трябвало да издържа немската войска по цялата си територия.
Всички немски военнопленници, хванати от Франция, били предадени на Германия, а френските военнопленници си останали в лагерите до окончателното завършване на Втората световна война.
Хитлер заставил французите да подпишат капитулацията си в специално доставения за целта щабен вагон на маршал Фош — т.е. точно така, както при капитулацията на Германия по времето на Първата световна война.
В замяна на това унижение Франция получила формално независимост върху останалите й 40 % от териториите.
Впрочем, там действало френско правителство, което фактически било в пълна зависимост от волята на Хитлер.
И понеже тази история буквално описва родната ни действителност, моментално се поражда резонният въпрос — колко процента от българската територия НЕ Е окупирана или официално вагонът за подписването на капитулацията ни още не е доставен отвън океана?!
Петя Паликрушева