След държавния преврат, спретнат през 1997 г, в България господстват представители на американската и на местната финансова олигархия.
Под техен диктат у нас бе въведен колониален режим на валутен борд, отнети са изконните функции (инвестиране, кредитиране) на Българската народна банка, държавните банки и заводи са приватизирани и присвоени от чужденци, държавата ни е присъединена към междудържавния военно-политически алианс НАТО.
Изпълнителите на тази антинародна неоколониална политика, безочливо изопачават значими исторически факти, събития и явления. Мъчат се да увековечат своята политическа власт и да трупат богатство, като си служат с лъжа, лицемерие и лукавство.
Пример за това е фалшификацията на историята на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”. В неговият сайт умишлено е написано, че този фонд бил „създаден през 1998 г. със Закона за подпомагане на земеделските производители” – ЗПЗП (ДВ, бр. 58 от 22 май 1998 г.).”
Прикрит е фактът, че разглежданият фонд е регистриран и формиран при управлението на социалистическото правителство, ръководено от министър-председателя Жан Виденов. Изфабрикувана бе и лъжата, че ДФ „Земеделие” е сътворен от продажния правителствен кабинет с премиер Иван Костов (1997-2001 г.), когото българите основателно наричат „гробокопач” на българската нация.
Истината е, че ДФ „Земеделие” е създаден по силата на приетия през юни 1995 г. Закон за защита на земеделските производители – ЗЗЗП (ДВ, брой 57 от 23.VI.1995 г.). Макар и със закъснение (по вина на тогавашни земеделски министри, които забавиха приемането на правилника за прилагане на този закон), през пролетта на 1996 г. за изпълнителен директор на земеделския фонд е назначен проф. Никола Г. Николов. Под неговото тригодишно ръководство е формирана действащата и понастоящем организационна структура на управление на фонда. През 1997 г. от ДФ „Земеделие” бе извършено първото субсидиране на земеделските производители чрез изкупуване на произведените от тях основни селскостопански продукти (пшеница, домати, пипер, мляко) по предвидените в ЗЗЗП „защитни изкупни цени”, които „покриват средните разходи” и осигуряват „определена печалба”. Вследствие на това, въпреки тежката политическа криза (през 1997 г.), българските земеделски стопани са получили високи добиви и добри доходи. В нашето земеделие бе постигнато стопанско оживление и бяха създадени предпоставки за по-нататъшно увеличаване и разширяване на селскостопанското производство.
Приетият през 1995 г. ЗЗЗП съчетава западноевропейската с американската политика на протекции и стимулиране на развитието на земеделието. В него, по подобие на Общата аграрна политика на стария Европейски съюз, са включени клаузи за поддържане на гарантирани изкупни цени на определени селскостопански продукти чрез държавни компенсационни такси, а също и за осигуряване на нисколихвени банкови кредити на земеделските производители (през второто десетилетие на 20 век, в Америка, с държавни пари, е основана фермерската кооперативна банка, от която фермерите винаги получават кредити, с лихви по-ниски от тези на паричния пазар).
Освен това, фондът се задължава ежегодно да изразходва над 30 % от паричните си ресурси за „поемане на част от инвестициите или предоставяне на преференциални кредити” при закупуване на земеделска техника, създаване на трайни насаждения и животновъдни ферми.
Съгласно приетия през 1995 г. ЗЗЗП, ДФ „Земеделие” закриля нашите земеделски производители и стимулира развитието на родното селско стопанство със следните механизми:
• изкупни цени на определени селскостопански стоки и нисколихвени банкови кредити;
• данъчни отстъпки, митни сборове и нетарифни митнически ограничения за спиране на дъмпингов или нерегламентиран внос на пресни и преработени селскостопански стоки;
• преки субсидии за насърчаване производството на определени селскостопански продукти (зеленчуци, плодове, мляко, месо, вълна), а също и за увеличаване на техния износ на международните пазари;
• покриване на щети, нанесени на земеделските производители от суша и други катастрофални бедствия, като масово измръзване на растенията, наводнения и градушки.
Днес у нас е трудно да се оказва финансова помощ на пострадалите от бедствия, тъй като застрахователен пазар е обсебен от чуждестранни застрахователи.
Отново звучи актуално стихотворението на гениалния български поет Пею Яворов „Градушка”, в което отрудените селяни отчаяно молят градоносния облак да спре да сипе „Град” — „парчета” лед върху отгледаните от тях беззащитни растения с думите: „Спри ….Недей ….Труд кървав, боже пожалей!”
С оглед на това в „новия” Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са добавени „Преходни и заключителни разпоредби”, които гласят:
& 2 „Този закон отменя Закона за защита на земеделските производители (ЗЗЗП);
& 3 (1) Прекратява Държавен фонд „Земеделие”, създаден с чл. 9, ал. 1 от Закона за защита на земеделските производители;
(2) ДФ „Земеделие”, създаден с чл. 11, ал. 1 от този закон (ЗПЗП), поема активите и пасивите на прекратения фонд”.
В “новия” ЗПЗП е отнето правото на ДФ „Земеделие” да изразходва парични ресурси за поддържане на високо ниво на защитните изкупни цени на определени селскостопански стоки, включително и чрез интервениране на техния пазар. Включени са клаузи, постановяващи значителна част от парите на фонда, предназначени за земеделските производители, да се предоставят на банкери, снабдители, прекупвачи, застрахователи. Вследствие на това рязко е намалял получаваният в нашето селско стопанство брутен вътрешен продукт. В сравнение с 1998 г. през 1999 г. обемът на този продукт е съкратен с 20 на сто, а през 2000 г. — с 10 на сто.
През 2002 г. и 2006 г. са отменени повечето от включените през 1998 г. в ЗПЗП нови алинеи и точки. Това е направено за уеднаквяване на този закон с правилата и механизмите на Общата аграрна политика на ЕС. Същевременно са възстановени много от функциите на ДФ „Земеделие”, които са му отредени още в ЗЗЗП от 1995 г. Извън неговите пълномощия са оставени някои дейности като покриване на част от щетите, нанесени на земеделските производители от природни бедствия.
Трябва да се уточни още, че ЗЗЗП, приет през лятото на 1995 г., по силата на който бе създаден ДФ „Земеделие”, бе изготвен с участието на десетки български учени, депутати и експерти.
През 1993 г. и началото на 1994 г. в сградата на Народното събрание и в Минералбанк се състояха редица срещи с учени и депутати за обсъждане на ЗЗЗП. На тях се водиха дискусии главно между представители на трудовото селячество и на създадените с държавни пари десетки частни банки, чиито собственици искаха на всяка цена да придобият правото да оперират с парите на ДФ „Земеделие”.
След като се обсъдиха различните становища, през лятото на 1994 г. в НС бе депозиран (под № 102-33-334/22.06.1994 г.) втори вариант на законопроекта, озаглавен Закон за икономическо гарантиране и закрила на земеделските производители.
Депутатите, които обслужваха интересите на собствениците на частни банки, настояваха да няма Държавна земеделска банка (в. ”24 часа” от 15 април 1994 г.). Те предлагаха фондът да сключва договори с търговски банки, които ще кредитират земеделието.