В най-скоро време Бойко може да попадне в небрано лозе – също като в Лондон – ако го заклещят някъде за здравната реформа.
Обаче продължава да бърка лекарите с игривите си партньори от Реформаторския блок.
Тях той ги нарича шизофреници — много му е хубаво да им го напомня от време на време.
Лекарите обаче са друго.
Те не му играят постни политически игрички.
Те му казват, че Москов бърка.
Бойко обаче предпочита да се зазяпва по шизофрениците.
И оставя всичко в устата на Москов.
А той пък се обяснява все по-нервно — сякаш някой истерик се е настанил в главата му и му шепне непрекъснато за месианската му роля.
И Бойко, като мнозина, почти сигурно вече нищо не схваща от въпросните обяснения , които – характерно за българските месии — непрекъснато се променят.
Но не иска да чуе никого друг.
Бойко се има за добър монологист.
И това е така – особено, когато има насреща си гуреливи репортерки.
В диалозите – телевизионните – също има успех, понеже, щом хване думата, не я дава лесно.
Обаче сега не иска да се срещне с лекарите.
Протестите им го оставят странно безучастен.
А е време да провери себе си в една среща с тях.
Любимите му шизофреници само надуват балони — и сетне ги пукат.
Те се правят, че го хапят – обаче с кокал в устата това не е опасно.
Пренебрежението му към лекарите може да му струва скъпо.
Номерът на Костовите хора е елементарен – ще настроят докрай лекарите срещу него, накрая ще си приберат Москов, а Бойко ще стои ощавен.
Някой от идиотите край него вероятно му казва, че всичко минава за сметка на Москов.
Така го лъгаха и докато бранеше до последно бившия правосъден министър Христо Иванов.
Не остана свестен специалист, който да не подлага на съмнения някои ветрове в главата на Москов.
Тия дни се обади и Стефан Константинов, министър на здравеопазването от първия кабинет на Бойко, с един унищожителен анализ/памфлет.
Но той продължава да мълчи.
Негова си работа.
Но не бива да повече да споменава, че миналата година Здравната каса била изхарчила близо 500 милиона лева по-малко.
В България няма истинско здравеопазване – и тази хвалба е опасна.
То съществува в големите градове.
А, както каза един старец по телевизията по време на наводненията, някъде в дивата провинция: „Като дойде водата, направо кови ковчего!“
Кеворк Кеворкян