Непосредствено след победата на дясната Либерална партия на изборите през 2001, министър-председателят на Дания ясно формулира проблема, пред който е изправена страната му:
„Днес все повече датчани смятат, че имигрантите не уважават нашите национални ценности».
На свой ред, веднага след атентатите в лондонското метро, френският президент Жак Ширак призна, че никой в Европа вече не е застрахован от подобни атаки.
А ноемврийските палежи в Париж и други френски градове показват, че това действително е така.
Още преди въвеждането на извънредно положение, във Франция бяха усилени мерките за сигурност, като на границата отново започнаха да проверяват документите на пристигащите.
В началото на 2006 ще започне да действа имиграционна полиция, в която ще влязат 300 човека, действащи в тясно сътрудничество с граничния контрол, както и с властите във всички френски градове.
Основна задача на тази нова полиция ще е разкриването на нелегалните мрежи, организиращи нелегалното влизане и настаняването на имигрантите във Франция. А такива, според вътрешното министерство, има по цялата страна.
Във Франция действа и специален Комитет по миграцията, който разкрива и екстрадира от страната нелегалните имигранти.
Освен това властита планират да отменят автоматичното предоставяне на френско гражданство при сключване на брак с французи, както и изготвянето на списък на „сигурните държави”, чиито граждани ще имат право да искат политическо убежище или статут на бежанец.
Гражданите на останалите държави няма да имат подобни права .
През 2003 бе лансирана правителствена програма, в чиято основа е поставен т.нар. „договор за интеграция”. Според тази програма, имигрантите се задължават да изучават френски език (в продължение на 200-500 часа), както и да преминат курс за „ценностите на френското общестно”. И само онези, които успешно приключат обучението си, получавайки съответния сертификат, могат да разчитат, че правителството ще им разреши да пребивават в страната за срок от 10 години. Останалите могат да се надяват на разрешение за само една година, след което „договорът за интеграция” може да бъде продължен само веднъж.
Ноемврийските събития в предградията на Париж, където живеят имигрантите от Африка, демонстрираха наличието на редица проблеми, включително рецидиви на расова дискриминация и липса на реални възможности за интеграция на имигрантите във френското общество.
Те отразяват и проблемите на цяла Европа, свързани със социалната интеграция на имигрантите и техните деца.
Правителството на Франция е изправено пред изключително сложната задача да интегрира в обществото прогресивно растящата френска мюсюлманска общност.
Но как могат да се съвместят принципите на лаицизма и мюсюлманския морал?
Още през януари 2004 (т.е. повече от година и половина преди ноемврийските бунтове) Франция стана свидетел на масови демонстрации на мюсюлмани, протестиращи против приемането на закона за светския характер на обществото, забраняващ на учениците в държавните училища да носят дрехи, символизиращи религиозната им принадлежност.
Към тези демонстрации се присъединиха и имигрантите-сикхи, които също смятат, че законът оскърбява религиозните им чувства.
Междувременно, аналогични закони бяха приети в Германия и Белгия, а в други страни от ЕС въпросът за приемането им се обсъжда.
Подобни демонстративни действия очевидно не способстват за интеграцията на мюсюлманите в обществения живот на Европа и могат да ускорят обединяването на мюсюлманите за съвместна борба за своите права, да засили маргинализацията на арабо-мюсюлманските общности на континента и да доведат до ескалация на екстремистките настроения.
Според Коста Ласку, експерт на парижката организация “SOS Racism”, мнозина от имигрантите, активно участвали в палежите в предградията на фернската столица, поддържат връзки с радикалните мюсюлмански групировки в други европейски страни.
Въпреки съществуващите проблеми в отношението на исляма към европейските ценности, не може да не се съгласим с Умберто Еко, според който:
„Третият свят чука на вратата на Европа и се вмъква вътре, дори когато европейците не искат да го пускат. През следващото хилядолетие Европа ще се превърне в многорасов, или ако предпочитате, многоцветен континент”
На свой ред професорът от Университета Джон Хопкинс Френсис Фукуяма отбелязва, че бъдещето на западната цивилизация ще зависи от това, доколко успешно Великобритания, Франция и Германия ще могат да „дресират” и асимилират своите мюсюлмани:
„Интеграцията на мюсюлманите в обществото е, може би, една от най-важните задачи, която стои пред тези страни. И от това, как те ще се справят с нея, зависи бъдещето на демокрацията и западния свят. Защото днес се сблъскваме с резултатите от една неуспешна асимилация. Ние си имаме работа не с чужденци или пришълци. Терористите, взривили лондонското метро, бяха британски граждани от второ и трето поколение. Те са израснали в британското общество, което е абсолютно демократично и отворено. И въпреки това, са се смятали за чужди и непотребни в него.”
Никола Стефанов