Терористите удариха летището и метрото на Брюксел, а — както стана известно, са се готвели и да стрелят по улиците на града. Резултатът е десетки загинали, предимно европейци, както и стотици ранени. Столицата на Европейския съюз беше частично парализирана в течение на почти целия ден.
Подобно терористично нападение беше извършено през ноември 2015 в Париж, а преди това — в Лондон и Мадрид. Външният министър на Европейския съюз Федерика Могерини реагира на случилото се като се разплака пред микрофоните и камерите. Това беше най-добрата илюстрация за «силата» на Евросъюза.
Както е известно, отговорността за терористичното нападение беше поета от Ислямска държава. Това е същата онази «държава» на която с всички сили — предоставяйки и финансови средства и оръжие и пропускайки нейните бойци през своята територия и граници, помага Турция, смятаща се за наш съюзник от НАТО.
Оказва се, че терористите в Брюксел са разполагали със собствена база в градския район Моленбек, 90% от чието население са мигранти от Африка и Близкия Изток. В този паметен ден станах свидетел на много показателни кадри на различни телевизии от белгийската столица. Видях например група шведски журналисти, опитващи се още преди терористичните нападения да снимат с камерите си в района на Моленбек. Преди да влязат в квартала полицейски патрул ги предупреди да не го правят, тъй като полицията не може да гарантира сигурността им.
Въпреки това, шведските журналисти се опитаха да проникнат в Моленбек, но не бяха допуснати от местните жители, замерящи ги с каквото им падне под безучастните погледи на полицаите.
И това е Западна Европа, това е Европейският съюз!
В това искат да превърнат и нас от Източна Европа представителите на т.нар. «медиен мейнстрийм».
Именно те буквално размазаха от критики словашкия премиер Фицо заради желанието му да приеме в страната само християни от Близкия Изток (досега нито един от тях не се е проявил като терорист в Европа), а днес — и заради отказа му да приеме налаганите от Брюксел задължителни квоти от мигранти.
Вместо да се спрат, те продължават гръмогласно да ни убеждават, че ислямът е религия на мира и, че смесването на културите е необходимо и полезно.
След случилото се в Брюксел следва да направим стъпка напред.
Сега би трябвало поне да се замислим за необходимостта от принципни промени в нашата вътрешна и външна политика. Иначе ще стигнем там, където сега се намират западноевропейските ни партньори.
Вътре в страната инструментите на властта трябва да се ползват с цялата подкрепа на държавния апарат за защита на реда, като за тях следва да важи презумпцията за правилността на действията им, ако не се докаже обратното. Полицията не трябва да се страхува да се намесва решително в някой цигански квартал например, ако там се крият престъпници. Никой не бива да използва презумпцията за виновността на полицията, ако тя действа ефективно и в рамките на закона.
А сега за външната политика.
Отговорността за терора в Брюксел беше поета от Ислямска държава.
Както е известно, най-ефективно с тази групировка се бори Русия.
САЩ цели две години бомбардираха Ислямска държава, а през това време тя непрекъснато завладяваше все нови територии в Сирия и Ирак.
Руснаците бомбардираха ИД само половин година, но това бе достатъчно за да настъпи прелом в сирийската война.
В момента Ислямске държава губи и територии, и хора. Сирийската армия на президента Асад, както и кюрдите, скоро ще могат да обкръжат терористите и да постъпят с тях така, както те постъпваха със своите пленници. Трябва само да ги изтласкат от тясната ивица, през която ислямистите получават оръжия и бойци от Турция и през която доставят в Турция откраднатия от Сирия петрол.
Ако Европейският съюз още в самото начало беще подкрепил Русия и президента Асад, днес Ислямска държава вече щеше да бъде победена и нямаше да може да организира терористичните нападения в Брюксел. Вместо това обаче, ЕС, като послушен мопс на САЩ, се въоръжаваше срещу Русия. И бе награден за това с трагедията в Брюксел. Макар че ние, в Словакия, понякога опъвахме връвчицата, с която ни държат от Вашингтон, гледахме да не се съпротивляваме особено.
Армията ни не би могла да защити дори Братислава, ако подобен терористичен удар беше нанесен срещу нас.
Истината е, че Америка държи в ръцете си и нас, и Европа чрез НАТО.
Как обаче НАТО ни помага в борбата с тероризма?
Вероятно ще дойде време, когато въпросът за излизането на Словакия от алианса ще бъде поставен на дневен ред.
А дотогава, нека поне да не позволим НАТО да укрепи позициите си на наша територия — от Татрите до Дунав.
И днес, и в бъдеще се нуждаем от съюзник, който да може да ни помогне поне с това, че ще нанася удари по нашия противник, защото той е и негов враг.
И този съюзник е Русия. Затова нека потърсим пътища за сближаване с руснаците, навсякъде където това е възможно.
Тогава терористите със сигурност ще се боят от нас повече, отколкото се боят от днешна Белгия.
Ян Чарногурски