Александър Прохоренко, загинал в боевете за Палмира, доказа, че смелостта и себеотрицанието съществуват не само в киното, пише Шарл Рувие в Boulevard Voltaire. Според автора на статията, Русия демонстрира пред целия свят, как трябва да се воюва с терористите и как се почитат героите.
«Смелостта и себеотрицанието наистина съществуват, това не е поетична волност на Холивуд и спомен от средновековието», — така започва статията за руския спецназовец Александър Прохоренко в сайта Boulevard Voltaire.
Авторът на статията, Шарл Ревие, припомня, че по време на боевете за Палмира 25-годишният офицер, обкръжен от терористите и без никакъв шанс да се измъкне, предизвика сам огъня на руската авиация върху себе си, «отнасяйки заедно със себе си в гроба и своите врагове».
«Може със сигурност да се каже: това момче е герой- Такива обикновено присъстват само в американските филми, където те за последен път палят цигара, щраквайки със запалка, гледат в далечината и проговарят: «До скоро в ада!», — натискат копчето, след което всичко избухва. Но само че този път всичко това се случи наистина. Никаква музика, никакви заключителни фрази, никакви забележителни снимки — само младият човек, който още не бе живял и който изпълняваше своя войнски дълг до края», — се казва в статията.
Според Шарл Рувие, този епизод доказва, че в света все още има «истинско смелост, а не само такава, която притежават някои, за да сменят пола си».
Авторът на статията е впечатлен от реакцията на руските медии, особено в сравнение с информацията за подобни новини във Франция.
«Смъртта на нашите войници, разхвърляни по най-опасните ъгълчета на планетата, е удостоена само с кратка бележка във вестниците…- пише Рувие. — Ако съдим само по френската преса, човек може да си помисли, че нито една проява на смелост и себеотрицание в армията на нашата прекрасна страна не заслужава повече от 10 думи».
И накрая «най-важното» се съдържа в това, че Русия даде «пример за това, как се води сериозна война срещу тероризма», се казва в статията.
«Сега терористите имат враг, истински враг, чиито бойци също са готови да убиват и умират — и дари да умират в името на това, за да убият повече».
«Сега тази война има две лица, — твърди Рувие. — Ние имахме Мохамед Мера (френско-алжирски терорист, известен като «Стрелецът от Тулуза», убит в престрелка с полицията на 22 март 2012 г. бел.ред.), чиято налудничава усмивка беше цъфнала по всички телевизионни канали след извършените от него убийства. А сега вече имаме Александър Прохоренко и от снимките, които плъзнаха из мрежата, виждаме прям, силен и горд млад човек. Герой.»
Петя Паликрушева