В събота през нощта, на 2 април, въоръжените сили на Азербайджан предприеха настъпателни действия по различни направления в зоната на карабахския конфликт. Това съобщи пресслужбата на министерството на отбраната на непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР).
Според данните от министерството, Азербайджан в южно, юго-източно и северо-източно направление по линията на съпрокосновението е използвала артилерия, бронирана техника и авиация. Арменските въоръжени сили са свалили самолет на ВВС на Азербайджан, съобщи Интерфакс, позовавайки се на източник от министерството на отбраната на Армения.
Прессекретарят на министъра на отбраната на Армения Арцрун Ованисян написа на страницата си във Фейсбук, че «Азербайджан започна открито настъпление, по цялото протежение на границата с Нагорни Карабах се водят боеве».
«Освен боевете на предната линия, противникът нанесе артилерийски удари по мирни населени места и по местата на постоянна дислокация на редица военни части», — отбелязва министерството на отбраната на НКР.
На сайта на Министерството на отбраната на Азербайджан сутринта на 2 април бе съобщено само за масови нарушения на режима на прекратяване на огъня от арменска страна, която уж осъществила над 100 минометни изстрела. След това министерството опроверга данните за сваления въртолет, съобщи за обстрелването на жилищни квартали, но от страна на Ереван.
Кремъл вече реагира на събитията в Нагорни Карабах. Както заяви прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков, Владимир Путин «е дълбоко обезпокоен от съобщенията за възобновяването на бойните действия по линията на съприкосновение в Нагорни Карабах».
Според него, руският лидер «съжалява, че ситуацията отново е на ниво въоръжена борба».
Симптоматично е, че изострянето на отношенията бе предшествано от серия дипломатически конфликти. В края на януари в Страсбург, по време на сесията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), британският парламентарист Робърт Уолтър внесе проект за резолюция, посветена на «ескалацията на насилието в Нагорни Карабах и на други окупирани територии на Азербайджан». Документът призовава «да излязат арменските сили от Наргорни Карабах» и «да се утвърди пълен контрол на Азербайджан върху тези територии». Имайте предвид, че резолюцията не бе приета, защото не достигнаха буквално няколко гласа.
Процесът на размразяване на нагорно-карабахския конфликт бе стимулиран и от Турция.
В края на ноември 2015 година в Баку пристигна министърът на външните работи на Турция Мавлют Чавушоглу.
Той заяви, че «Турция прави всичко възможно, за да могат окупираните територии на Азербайдан да бъдат освободени».
Не е изключено САЩ също да имат отношение по наново избухналия конфликт.
Още през лятото на 2014 година, веднага след присъединяването на Крим, американските и британските аналитици стигнаха до извода, че Русия възстановява доминиращите си позиции в Черно море. Ако към това добавим формиращото се тогава руско-турско партньорство, то Русия на нов етап от историческото си развитие реализирала уж царската стратегия от 1830-те години: получаване на контрол над проливите и затваряне на Черно море чрез съюза си с Турция. Именно затова САЩ и Великобритания направиха всичко възможно, за да сблъскат Русия и Турция челно. От тази гледна точка, Карабах само засилва битката между Москва и Турция.
Какво стои зад карабахския конфликт, по какъв сценарий ще се развие ситуацията в Закавказието?
Има всички признаци да твърдим, че Западът е бил информиран за подготвящата се въоръжена провокация от страна на Азербайджан.
В навечерието на агресията частната разузнавателно-аналитична компания Stratfor публикува прогноза за втората част на 2016 година. В доклада е прогнозирано следното:
«Азербайджан ще тръгне към ескалация на спора с Армения заради Нагорни Карабах в опита си да отвлече вниманието на населението от вътрешните икономически трудности. Но сериозни бойни действия едва ли ще започнат. Русия и Турция ще се опитат да влияят върху преговорите между двете страни, действайки чрез своите съюзници».
За подготвяната провокация съдим и по друг факт. В навечерието на срещата по ядрената сигурност във Вашингтон личният представител на действащия председател на ОБСЕ Анджей Каспшик предложи на Армения и Азербайджан да спазват примирието по време на празниците Навруз и Пасха. Страните се съгласиха.
А малко след това американският съпредседател на Минската група на ОБСЕ Джеймс Уорлик излезе с инициатива — да вкара група за мониторинг на ОБСЕ на линията на съприкосновението. Присъствието на такава група можело да реши много въпроси, в частност, да внесе яснота, когато страните за пореден път започнат да се обвиняват помежду си в нарушаване на режима на прекратяване на огъня.
Ереван се съгласи на присъствие на наблюдатели от ОБСЕ, но Баку — НЕ.
Излиза, че прозрачността около линията на съприкосновение НЕ влиза в плановете на Азербайджан.
Към агресивните действия Азербайджан бе подтикват и от Турция — за да отвлече вниманието от проблемите, които тя има в Сирия и в собствената си държава по отношение на кюрдския въпрос.
Показателно в този смисъл е изявлението на президента на Азербайджан Илхан Алиев, което той направи по време на ядрената среща във Вашингтон.
«Благодарни сме на правителството на САЩ за усилията в търсене на пътища за решаване на отдавнашния конфликт между Армения и Азербайджан. Считаме, че този конфликт трябва да бъде решен на базата на резолюцията на Съвета за сигурност към ООН, която предполага незабавно извеждане на арменските войски от нашите територии», — каза Алиев след края на срещата си с държавния секретар на САЩ Джон Кери.
Изводите са следните: Азербайджан и Турция са в агония.
Именно агонията тласка турския президент Реджеп Ердоган и неговия азербайджански съюзник Илхан Алиев към твърде рисковани и провокативни действия.
Азербайджан иска да си върне контрола над Нагорни Карабах — но само над «голите» територии, без живеещото там арменско население. Но този вариант — и това е ясно на всички, освен на Баку и Анкара — е абсолютно безумен и затова се изключва.
Ако Баку разглеждаше карабахските арменци като собствени граждани, които отказват да се подчинят на центъра, азербайджанците трябваше да внесат съответните корекции в своята политика. Защото именно тази политика е реакционна и контрапродуктивна.
С други думи, страната, която иска да запази под свой контрол изгубената територия, трябва да провежда друг вид дипломация.
Ако въоръжените сблъсъци продължат, Русия трябва да заеме определена позиция — да признае независимостта на Нагорни Карабах.
Анкара се опитва да увеличи влиянието си в Закавказието, което напълно се вписва в концепцията на неоосманиста Ердоган.
Турският лидер се опитва да реализира концепцията си, действайки в различни направления, главно чрез сътрудничеството си със САЩ.
Но в момента Анкара попадна в тежка ситуация, защото буквално се скара с всички свои предишни партньори.
С това е свързано и настоящото изостряне на ситуацията в Нагорни Карабах.
Азербайджан демонстрира, че е останал верен съюзник на Турция и се опитва да получи от това дивиденти. Баку се надява да размрази карабахския конфликт и да го реши в своя полза под политическото прикритие на Анкара.
В тази ситуация Москва от една страна притежава иструментите за сдържане на конфликта чрез руската военна част в Армения.
От друга страна, Русия притежава всички други необходими инструменти, за да реши този проблем по военно-политически път.
Вероятно ръководството на Азербайджан ще оцени трезво ситуацията и няма да продължи да нагнетява ситуацията.
Напълно е възможно да наблюдаваме инерционни изхвърляния около предишната стратегия на Баку, които понастоящем са нереализуеми.
Този конфликт няма да има развитие.
Петя Паликрушева