Днес за 125 –ти път сме се събрали на поредното първомайско шествие за да си припомним Кирковото
„Повдигнете си челата,
о, герои на труда,
вий творци сте на благата,
да живей, живей труда!”
Ние помним: че промишлената продукция на България от 1939 до 1989 г. беше нараснала 104 пъти; селското стопанство – 263 %; реалните доходи на населението — с 600 %; обществените фондове за потребление са 787 %; брутният вътрешен продукт – 26 %; националният доход – 16 %. Безработица нямаше, неграмотни нямаше.
Имахме безплатно, общодостъпно здравеопазване и образование.
Основните производствени фондове през 1990 г. се оценяваха на 134 млрд. долара и че 98% от тях бяха създадени от трудовите хора в Народна република България.
И ако в това, което казвам има носталгия това е, защото днес 43 % от населението на РБ живее в тежки материални условия, 48 са в риск от социално изключване, 30 % от заетите българи са бедни.
Носталгия, примесена с гняв и повик за борба.
Защото Светът от 2015 година е отрицание на надеждите и мечтите на човечеството след края на студената война.
Днешният капиталистически свят се раздира от системни вътрешни противоречия.
За първи път от 1945 година насам политици си позволяват да дрънкат ядрено оръжие.
Тази криза не е просто поредната циклична криза на системата, а свидетелство за гибелно изостряне на нейните противоречия.
Това вече е не само противоречие между труда и капитала, а до голяма степен и конфликт между финансовия, в това число и спекулативен капитал, от една страна, и индустриалния и производителния капитал, от друга.
Днес най-видните теоретици на общественото развитие от Стиглиц през Жижек до Чомски напомнят за гениалните догадки на Маркс и неговите предвиждания за самоизяждането на капитализма.
Аз ще приведа едно друго още по разгърнато проникновение в бъдещето на капитализма, разбира се само в едно изречение:
„Някакви си три-пет най-големи банки на всяка от най-напредналите капиталистически нации осъществиха „личната уния» на промишления и банковия капитал, съсредоточиха в ръцете си разпореждането с милиарди и милиарди, съставляващи по-голямата част от капиталите и паричните доходи на света. Финансовата олигархия, която налага гъста мрежа от отношения на зависимост на всички без изключение икономически и политически учреждения на съвременното буржоазно общество – ето най-релефната проява на този монопол.”
ЧЕСТИТ ПЪРВИ МАЙ !