Ето последните думи на руския офицер Александър Прохоренко, загинал геройски в битката за Палмира.
«Офицер: Те са тук. Искам атака от въздуха. Моля ви. Побързайте, това е краят. Предайте на семейството ми — обичам ги и умирам, сражавайки се за Родината!
Командир: Отговорът е отрицателен, връщайте се към зелената линия.
Офицер: Не мога. Командире, обкръжен съм. Те са тук. Не искам да ме вземат в плен. Искам атака от въздуха. Те ще се гаврят с мен и с униформата на Русия. Искам да умра с достойнство. Искам всички тези гадове да умрат заедно с мене. Моля ви, изпълнете последната ми воля — атакувайте от въздуха. При всички положения те ще ме убият.
Командир: Моля, потвърдете молбата си.
Офицер: Те са тук. Това е краят, другарю командир, благодаря ви. Разкажете на семейството ми и на Родината, която обичам. Кажете им, че бях храбър и се сражавах, но не мога повече да направя нищо. Моля, погрижете се за семейството ми, отмъстете за моята смърт. Другарю командир, прощавайте. Кажете на семейството ми, че много ги обичам.
Командир:…(няма отговор, следва заповед за авиоудар)»