Турската афера «Ергенекон» придобива в миналото и геополитически привкус покрай все по-настоятелните намеци тогава за «руска връзка» на основните обвиняеми. С този лайтмотив и със стартирането на «Набуко» Ердоган искаше да е спокоен, че ЕС и САЩ няма да чуят алармите на опозицията за скалъпен процес.
Поредният епизод от остросюжетния сериал «Ергенекон» започва с втория процес срещу обвиняемите по най-шумната «афера на века» в Турция.
Пред съда са изправени 56 от общо 142-ма подсъдими по делото за заговор с цел дестабилизиране на държавата и извършване на преврат. Според правителството на проислямистката Партия на справедливостта и развитието, оглавявано от премиера Реджеп Тайип Ердоган, основен двигател на конспирацията е била създадената от висши военни тайна терористична организация «Ергенекон». За разкриването й е разтръбено още през 2007 г., а по-късно с пълна пара вървят и арести на немаловажни за турския обществен живот лица, обявени за нейни членове. Междувременно периодично са вадени на показ и тайни арсенали с оръжие, складирани от заговорниците.
За създатели на «Ергенекон» са сочени о.з. генералите Сенер Ейругур, началник на жандармерията между 2002 и 2004 г. и шеф на Асоциацията «Ататюркска мисъл», и Хюршит Толон. И двамата са призовани пред съда, но Ейругур не се появява в залата. Намирайки се в затвора, той «паднал от стълба» и получил сериозна черепно-мозъчна травма, както съобщи АФП. Именно негови дневници според обвинението съдържали основния план на замисляния преврат, но в над 2400-те страници на материалите за процеса тези дневници липсват.
Сред арестуваните в рамките на аферата личат имената не само на бивши военни, но и на видни интелектуалци, общественици, дейци на опозицията. В дългия списък са например водачът на Турската работническа партия Догу Перничек, бившият ректор на Истанбулския университет Кемал Ялчън Алемдароглу, говорителката на Турската православна патриаршия Севги Еренерол, журналистът от в. «Джумхуриет» Илхан Селчук, известният адвокат Кемал Керинчсиз и т.н. Твърди се, че «Ергенекон» е планирал цяла серия терористични актове, сред които и убийството на писателя нобелист Орхан Памук, както и на трима кюрдски политици.
Проправителствените турски медии усърдно свързват аферата с един стар скандал от 1996 г., известен с името на градчето Сусурлук. Именно там става пътна катастрофа, в която загиват бивш шеф на истанбулската полиция, лидерът на крайнодясната терористична групировка «Сивите вълци» Абдулах Чатлъ (прочул се и у нас покрай делото за атентата срещу папа Йоан-Павел Втори), неговата приятелка, а депутат от Партията на верния път е ранен. У загиналия Чатлъ, който е имал присъда за наркотрафик и убийство и се е укривал от правосъдието, били открити документи, доказващи, че той е бил таен сътрудник на полицията. В «делото Сусурлук» тогава се замесва и името на о.з. генерал Вели Кючук, който е бил викан за показания по случая пред парламентарна комисия, но не се явил. Кючук е сред основните обвиняеми по аферата «Ергенекон».
На тези, които смятат подобна връзка за прекалено натегната, може да се сервира и друга, митологично-етимологична. Наименованията на организациите «Сивите вълци» и «Ергенекон» всъщност произлизат от една и съща легенда за спасяването на древните турци от унищожение. Ергенекон се казвала долината, в която се приютило единственото оцеляло от клане на врагове турско момче, останало без ръце и крака. То било откърмено от вълчицата Асена, а когато пораснало, я оплодило. Тя родила от него сиви полувълци, полухора и ги извела към спасението от оградената с железни гори долина Ергенекон. Така тръгнало потеклото на съвременните турци.
Съвсем отделен въпрос е, че никой от арестуваните по случая «Ергенекон» не признава дори съществуването на такава организация, камо ли авторство върху името й. И обвинени, и опозиция дружно твърдят, че всичко е скалъпено от правителството на Ердоган, което така просто иска да се разправи с опонентите си. Според левия писател и учен от Анкарския университет Тюркер Алкан аферата е част от борбата за власт между защитниците на светския характер на държавата, с каквато слава се ползват военните в Турция, и ислямистите на Ердоган, които пък така се опитват да си припишат привързаност към по-високи демократични стандарти, за да се докарат пред западните си съюзници.
«В историятаняма примери за преврати, извършени от генерали в оставка».
И нито вътрешните, нито международните условия биха могли да оправдаят един преврат в днешна Турция,» пише Алкан в своята рубрика във всекидневника «Радикал».
Армията реагира категорично и еднозначно.
«Нарушават се основни човешки права и принципи на закона, включително презумпцията за невинност и правото на справедлив процес», заяви на пресконференция говорителят на Генералния щаб бригаден генерал Метин Гурак.
От другата страна на барикадата също не мълчат. «Това е началото на нова епоха в Турция», уверява Али Байрамоглу, журналист в проправителствения в. «Йени Шафак».
«В страна, където сме имали два преки и два прикрити военни преврата, за първи път генерали в оставка се явяват в съда по обвинения в подготовка на преврати.»
Още по-далеч отива Мехмет Алтан, либерал и писател, който не харесва реформите на бащата на светска Турция Кемал Ататюрк и подкрепя действията на правителството по аферата. Ето какво твърди той във в. «Стар»:
«Членовете на «Ергенекон» не замисляха само вътрешен преврат. Те искаха да изтеглят Турция от съюза на западните демокрации.»
Прозрачният му намек препраща към изявления на подсъдимия днес о.з. генерал Сенер Ейругур, който е призовавал страната да излезе от НАТО и да стане член на доминираната от Русия и Китай Шанхайска организация за сигурност.
Друг арестуван по аферата «Ергенекон» — водачът на Турската работническа партия Догу Перничек, също има топла връзка с Русия. Многократно е гостувал там и е работил в тясно сътрудничество с лидера на руското Евразийско движение Александър Дугин. На бившия ректор на Истанбулския университет пък се вменява подписаното споразумение за сътрудничество с Московския държавен университет. За най-компрометиращ привържениците на «руската среда» смятат факта, че о.з. генералът Левент Ерсьоз, бивш шеф на разузнаването в жандармерията, дълго не можеше да бъде арестуван, защото бил в болница в Русия… Стъпвайки върху аргументи от такъв сорт, проправителствените медии заключават, че арестите по делото «Ергенекон» са «удар по русофилите» в Турция
Залагането на този лайтмотив несъмнено е предназначено за консумация в ЕС и в САЩ, където алергията към руското присъствие по стратегическото евразийско енергийно трасе не спира да се засилва. Така протестите на турската опозиция, че цялата афера е само претекст за разправа с нея, ще останат невидими през геополитическия бинокъл на големите. Ердоган сериозно подсили своите позиции в тази плоскост със съдействието си за подписването на междуправителствения договор за любимия евро-американски газопровод «Набуко», алтернатива на все по-деактуализиращия се още тогава руски «Южен поток». Неслучайно церемонията беше в Анкара на 13 юли. И неслучайно тогава турският премиер отскочи и до България в рамките на своя балканска обиколка, която инспектира точно маршрута на «Набуко» и преслуша настроенията на правителствата в региона. ЕС и САЩ винаги високо оценяват подобна енергичност.
Интересен детайл в картината е обстоятелството, че острието на удара в делото «Ергенекон» е насочено към бивши, а не настоящи военни, и към леви интелектуалци и общественици. Още тогава Ердожан създава видимост за ограничаване на ролята на армията в обществото, но на практика действащите й структури, които са важни и за стратегическия съюз със САЩ в региона, с нищо не бяха засегнати.
Вълчето ехо от «Ергенекон» бе само фон за осигуряващия повече политически комфорт за Ердоган и ислямистите му — банален лов на вещици.
Къдринка Къдринова