Американо-израелският заговор срещу Ердоган

«Някои сили, заговорничещи, започнаха да въплъщават своите тайни сценарии. Зад обвиненията за корупция се крие крайно незаконен и много тъмен капан», — така в края на 2013 г. Ердоган се изказа за антикорупционната операция, в рамките на която правоохранителните органи задържаха над 40 представители на политическото висше ръководство на Турция. 

 

Сред арестуваните се оказаха синът на министъра на икономиката и синът на ръководителя на министерството на вътрешните работи в правителството на Ердоган.

 

Според Ердоган, «тайният заговор» против неговата партия е дело на задгранични сили, а местните протестиращи са използвани като «марионетки».

 

Макар Ердоган тогава да не назова конкретните държави, много аналитици са единодушни, че той е имал предвид САЩ и израелското лоби във Вашингтон. За това свидетелства и фактът, че Ердоган заплаши да изгони от Турция американския посланик Франсис Рикардоне:

 

«Посланиците са замесени в провокации. Казвам им: гледайте си работата! Ние не сме длъжни да ви държим в нашата страна».

 

«Ние разбихме играта им в Гези (по време на масовите протести в парка Гези и на площад Тексим през 2013 година, бел.ред.), ние ще я пометем и сега», — заяви Ердоган в реч в град Орду.

Една от главните «марионетки», според Ердоган, е живеещият в САЩ сунитски проповедник и обществен деец Фетуллах Гюлен.

 

През ноември 2013 година лидерът на управляващата Партия на справедливостта и развитието започна атака срещу Гюлен, обвинявайки го в политически шпионаж и създаването на «паралелна държавна структура» — «терористично движение» на Фетуллах Гюлен «Хизмет», което, според версията на обвинението, е използвано от ЦРУ за прикриване на секретни операции в Турция, в частност «в опит за държавен преврат».

 

Операцията «Големият подкуп», за която стана дума най-горе, не се превърна в радикална чистка на ръководния състав на управляващата партия. Гюлен беше осъден задочно, а протестите на площад Таксим бяха потушени от властта с крайно силови методи.

 

От всичко това Вашингтон бе крайно недоволен. Ако все още през май Обама и Ердоган са си разговаряли по телефона и дори са се срещали на семейна вечеря, организирана от президента на САЩ в столицата на страната, то след събитията на Таксим турският президент вече не може да разчита на топъл прием.

 

А май и на никакъв прием, апропо.

Петя Паликрушева