Историята с немския златен резерв продължава да предизвиква небивал интерес.
Следва да се отбележи, че по този показател Германия отстъпва само на Съединените щати.
Съглашение относно немското злато бе подписано в миналото от бившия шеф на централната банка на Германия Карл Блесинг (Karl Blessing).
Той бе принуден да се подпише под задължение на Германия по отношение на златния запас, съхраняващ се сега в Съединените щати. Условията на този „залог” са такива, че Германия няма право да прибере своя златен резерв (около 120 млрд. евро), докато на нейна територия се намират американски военни бази.
Няма никакви основания да се говори, че американците се стягат някога да си тръгнат от Германия.
Обикновено те пристигат завинаги. Това означава, че на немците в близко време няма да им се разреши да разчитат, че ще си получат златото.
През 1971 г., малко преди смъртта си, в интервю пред списание „Der Spiegel” Блесинг заяви, че за негово съжаление, положенията от подписаното от него „писмо” продължават да действат.
Те продължават да действат и сега.
Като резултат американците са твърде заинтересовани от съхраняването на своите военни бази в Германия не само по военнополитически съображения, но и по финансови причини.
Освен това в приетата през 1999 г. концепция на НАТО се говори за това, че разположените в Европа американски ядрени средства се явяват „най-важно политическо и военно свързващо звено” между европейските и северноамериканските членове на алианса.