Из интервюто на Петър Волгин със социолога Кънчо Стойчев в предаването «12+3»
Ситуацията е достатъчно сложна и най-лесното е да бъдат обвинени властите, че нищо не правят. Както виждаме, за нещастие се случват атентати в далеч по-уредени и развити страни от България. Въпросът в бежанците стои по следния начин: ако не беше това, което се случи в Германия с госпожа Меркел, този призив да дойдат тези хора, бих коментирал по друг начин. След нейния призив се измени цялостната обстановка. Грешката, която тя направи е фрапантна и говори за един безкраен немски егоизъм в Европа.
Защото ти не можеш да каниш в хола си гости, които ще минат през коридорите, а ние сме коридорите.
Меркел може да покани когото си иска и както си иска, но тогава да си ги превози със самолет.
Тя не може от името на другите европейски страни да каже: елате, елате, и тези пълчища от хора да се устремят и да преминат през десетки страни по пътя си. Като казвам пълчища от хора няма нищо унизително, нито обидно. Става дума за в по-голямата си степен, в по-големия си брой хора, които са икономически имигранти и за малък брой, сравнително малък брой на фона на големите цифри хора, които са реални бежанци — било то преследвани, било то в резултат на активните бойни действия.
За съжаление европейската политика, това касае и българската политика, не направи разграничение между тези два вида хора. Естествено, хората, които са с истински статут на бежанец, на прокудени, на прогонени, хуманно е по най-бързия начин да им помогнем. Но не така стои въпроса с огромната част, които са икономически имигранти. Не става дума, че следва да се спре свободата на движението на хората, а просто, че трябва да се направи елементарен ред.
Не е трудно да се разграничи кой кой е сред мигрантите. САЩ са го направили. Там разграничението е много ясно: икономически емигрант — да, обаче чакаш за зелена карта. Колко чакаш? 2 години, 5 години, 10 години — никой не ти казва. Стоиш и чакаш.
И обратно — хуманитарни бежанци. Има ускорена процедура. Това е първото разграничение, което беше направено (в САЩ, бел.ред.).
Най-голямата грешка на Европа е във връзка с думата и понятието граница. Граница е необикновена дума. Това е едно място, където има закон и ти нямаш право да пресечеш това място.
Изведнъж се оказа, че тази дума не важи, че няма граници. Това е безумие.
Може да има всякакви бежански кризи, всякакви хуманитарни проблеми, но граница има и оттам нататък въпросите се решават на самата граница. Да, лагерите се правят по границите. Да не говорим за това, че страни като Гърция не изпълниха своите ангажименти към ЕС и до ден днешен не ги изпълняват. Т.е. виждаме една Европа като разграден двор и ако тя остане като разграден двор, просто няма да има Европа, за съжаление.
Унгарците построиха ограда по-голяма от нашата за 2 месеца. Ние втора, дори трета година строим една ограда.
Там се загробват някакви пари и понеже…, в сянката на информацията, понеже това е национална сигурност и там парите не се броят, потъват едни безумни пари, безумни пари потъват, защото, доколкото си спомням, има една цифра 100 милиона.
Е, извинявайте, обаче 100 милиона струваше магистралата от София до Пловдив. Значи магистрала да бяхме направили на границата…120 км, щеше да излезе по-евтино.
Колкото до затварянето със заграждения на гръцката граница, мисля, че това ще се случи. Първо, тя е много пъти по-голяма от турската ни граница. Второ, няма готовност страната ни да се справи по този начин.
На нас ни се говори, как ние сме най-успешните във връзка с бежанците и аз не вярвам на нито една от тези думи, защото: както сме най-успешни, се оказа, че през нашата граница за миналата година са минали десетки хиляди. Не двама, не 500, не 1000.
Това, че не са останали тук е и за радост, и за плач.
Значи сме създали такова място, което даже тези изстрадали хора не искат да погледнат. Аз не бих се хвалил с това.
Като гледам как се справят българските власти с най-елементарните проблеми в страната — т.е. никак не се справят, силно се съмнявам, че ще се справят със сложния проблем при още по-огромен бежански поток. Те не могат да се справят с елементарния проблем да няма дупки по пътищата, а това е задължение на държавата. Един метър тротоар, да има човек къде да ходи…А какво остава да се справят с бежанците? Няма да се справят.
Това са приказки на чаша бира, така да се каже.
Бежанската криза по-скоро няма да се отрази на настроенията на гласоподавателите за президентските избори. Недай си Боже в непосредствена близост до изборите да стане инцидент в България (терористичен, бел.ред.). Стискаме палци такова да не се случва, защото терористичен инцидент във всяка една страна повлиява върху изборите. Помним в Испания, където те бяха непосредствено преди изборите.
Да ни пази Господ!