Ако българинът в продължение на 500 години не е осъзнал и разбрал, че опитите за насилствена, кървава промяна на вярата му от християнска с мюсюлманска от турските поробители, в някои случаи успешна и трагична, е била насочена не срещу традиционната религиозна принадлежност на населението, а срещу българската им идентичност и корени, означава, че с промяна на религията са възприели най-унизителното и деградиращо личността качество на обикновения турчин – безропотност и примирение с господството и злоупотребите на силния на деня!
Трагедията на българската управляваща върхушка от Освобождението досега, с много малко изключения, се корени в нейното политическо невежество, ненаситна алчност и липса на държавнически морал. Невежеството е в основата на байганьовщината – не ни интересува добрият управленски опит, поради който някои държави успяват, а келепирът, превръщането на управлението в престъпна организация. Ненаситната алчност не позволява на личността да спре, след като задоволи амбициите си за забогатяване, и да се опита да осъзнае ролята на управника като основен фактор за развитие и благоденствие на обществото. Липсата на държавнически морал е функция на невежеството, което не позволява на примитивната личност да разбере, че силата на властта е не да не се съобразява със закона и правилата, а да започне прилагането им от самия себе си.
И ако в миналото сме компенсирали с трудолюбие и възрожденски идеализъм, то днешните управляващи гарнитури спряха развитието и насочиха движението на нацията обратно във времето.
Да се знае и помни
Не може да има два майчини езика в една национална българска държава.
Държава, в която 500 години е имало един майчин език – турски, на поробителя, който единствен се е изучавал писмено в официалните учебни заведения и се е говорел в администрацията. Държава, която след третото си възкресение от чуждо робство се опитва да стъпи на краката си и по отношение на която бившият колонизатор и робовладелец не престава да се отнася като към васална територия.
Бихме искали да вярваме, че е в обозримо бъдеще времето, когато отношенията между България и Турция ще се изграждат на равноправна основа. Но дотогава България не може да си позволи да толерира нито една от имперските изяви на Турция, нито да продължава да търпи остатъците от порочното наследство от робството в собственото си общество.
Ако трябва да изучаваме турски, ще го изучаваме като международен, като език на многомилионна нация, но не като майчин в България.
Така както не изучаваме като майчин нито руски, нито английски, нито френски!
Настоящето четиво е предназначено за свободния български гражданин, за човека с „революционен характер”, както го схваща Ерих Фром. Това е онзи човек, който се е освободил от природната и обусловената от обществото обвързаност, сиреч здравомислещият човек.
Той не е мнозинство в нашето общество, но пак според внушенията на Фром, „причината да не живеем вече в пещерите, е в това, че в човешката история винаги е имало достатъчно революционни характери, за да ни изкарат от тези пещери или техния еквивалент”.