Интересно признание направи добре известният американски генерал Уйлям Оудъм (William Odom), член на Съвета за национална сигурност при Картър и работил като съветник по военните въпроси при Збигнев Бжежински. Той също така е оглавявал разузнаването в Генералния щаб на сухопътните войски при Рейгън, а след това и Агенцията за национална сигурност.
”В Корея, Япония и Германия ние сме завинаги — заяви той в телевизионно интервю на 25 април 1999 г., — и тази работа си струваше. Ако погледнете назад и осъзнаете какво се случи през последните години, ще разберете че ние ставахме все по-богати, по-богати и по-богати”.
”НАТО бе създадено, въпреки мнението на мнозинството хора, не като отбранителен съюз за защита от военна заплаха от страна на Съветския съюз. Французите даже не споменаваха Съветския съюз в дебатите по тази тема. Те искаха НАТО да се занимава с Германия. А англичаните искаха това, щото американците да присъстват в Европа. Не, НАТО бе образувано като инструмент, насочен срещу Германия”, отбеляза генералът. Той каза също: „Разширението на НАТО се извърши поради същите причини – немският въпрос по отношение на Полша, Чехословакия и Унгария вече не е актуален, ако те са под покрива на НАТО”.
Но съществуват и достатъчно екзотични обяснения от стратегически характер, свидетелстващи за германофобския характер на НАТО. Така например в 1994 г. британският министър на външните работи Дъглас Хърд (Douglas Hurd) сякаш призна, че е по-добре да си имат работа с руснаците в района на Адриатика, отколкото с немците. А първият генерален секретар на НАТО така описа главната роля на тази организация:
„Да се държат американците вътре, руснаците навън и да се подтискат немците”.
Някои немски политици от време на време „се изтърват” относно ограничения суверенитет на Германия. Ето какво пише например известният политик Оскар Лафонтен:
„Когато Вашингтон води в Персийския залив война, Германия постоянно участва в нея, тъй като тя се явява „самолетоносач” на Съединените щати в Европа. Ние не сме суверенна държава”.
Примерно в този дух се изказа и третият федерален канцлер Курт Георг Кизингер:
„Фактически ние сме протекторат на Съединените щати”.
Безусловно съществуват такива неща, които не се нуждаят от никакви доказателства и са свързани на първо място с доброволния отказ на Германия от част от собствения й суверенитет. Тук се отнасят членството в НАТО и Евросъюза. Даже ако е възможно да се докаже, че американците не изискват от немските ръководители да подписват някакви „актове на канцлера”, контролът върху средствата за масова информация във ФРГ в една или друга форма, все едно, се осъществява, и е невъзможно това да се отрича. Само дето формите на контрол от време на време се променят.
Следва да се каже, че в съвременния свят активно се използва и т. нар. мека сила.
Много немци обърнаха внимание върху това, че преди известно време федералният канцлер Ангела Меркел едва ли не всеки ден се срещаше с бившия президент на „Радио Свобода / Свободна Европа” Джефри Гедмин (Geffrey Gedmin), когото даже започнаха да наричат неофициален съветник на федералния канцлер.
Говори се, че навремето той оглавявал хора на Държавния департамент на САЩ, но очевидно е, че в разговорите с Ангела Меркел са били засягани не само музикални теми…
Голямо влияние в Германия има и държавният министър в апарата на федералния канцлер Екарт фон Кледен (Eckart von Klaeden), чийто брат оглавява в концерна “Springer” отдела за връзки с правителството. Самият концерн е също активен проводник на американското влияние в страната, а Джефри Гедмин например до неотдавна регулярно публикуваше на страниците на влиятелния шпрингеровски вестник „Welt” свои коментари.
Що се отнася до Екарт фон Кледен, той е също така член на организацията „Atlantik-Bгuecke e.V”, чиято основна цел е укрепването на тесните връзки на Германия със Съединените щати. В задачите на организацията влиза също така поддържането на лични контакти на немски политици с представители на американския истаблишмънт.
“Атлантически мост” (“Atlantik-Bruecke”) провежда редовни срещи с представители на американското военно командване в Европа. Срещите имат преимуществено затворен характер (по 500 членове от всяка страна). ”Atlantik-Bruecke” също така тясно сътрудничи с Билдербергския клуб, провеждащ регулярно свои конференции, в т. ч. и в Германия. На тях се канят известни политици, военни, журналисти, представители на профсъюзите и висшите училища. Това са секретни срещи и информация за тях не се предоставя. По най-тесен начин „Atlantik-Bruecke” сътрудничи с още една влиятелна организация – Американския съвет по Германия (American Counsil on Germany). Този списък може да бъде продължен.
През 2007 г. към федералния канцлер Ангела Меркел на нейния специален сайт бе зададен въпрос по повод споменатите в книгата на генерал Комоса „актове на канцлера”. Въпросът бе формулиран така:
„Вие бяхте ли задължена да подпишете актовете на канцлера?”.
Вместо Ангела Меркел, отговор бе даден от сътрудниците на отдела за информация към ведомството на федералния канцлер:
„Споменатият от вас „таен договор” следва да бъде отнесен към областта на легендите. Такъв договор не съществува”.
Всичко това напомня важното решение на премиер-министърът на Великобритания в една от книгите за Хари Потър. Размишлявайки за съществуването на министерство на магията, след разговор с министъра на това ведомство, той се улавя на мисълта, че никога и на никого няма да разкаже за това, в т. ч. и на своя приемник.