Италианският министър на отбраната Пиноти твърди, че бомбардировките не бива да се считат за табу. Скандалното му изявление е доказателство, че в Италия, а и в Европа въобще, войната и нацизмът не се считат за табу.
Както съобщава италианската информационна агенция АНСА в репортажа си от 4 ноември т.г., в украинската столица Киев всяка седмица от Европа и САЩ пристигат десетки „военни професионалисти”, вербувани от Десен сектор и Батальон «Азов», формации с несъмнен неонацистки характер. Неонацистките батальони са част от Националната гвардия, обучавана от американски и британски инструктори.В тях участват и чужденци, които биват изпращани в Донбас, за да се сражават против руснаците, населяващи Украйна. Фактически Украйна е вече в НАТО под американско командване и се е превърнала в някакво убежище за нацизма, който се възражда в сърцето на Европа.
Десният режим в Киев постави извън закона не само компартията, но и комунизма като такъв и изповядването му се счита за престъпление. Този режим превърна Украйна в център за вербуване на неонацисти, идващи от страни в Европа и извън нея. Селекционирани, обучавани и въоръжавани от НАТО, след като преминат изпитанието на истинските военни действия в Донбас, те се завръщат в страните си, където най-отличилите се на бойното поле да се включат в нови операции тип “Гладио” — незаконна операция на НАТО в Италия по време на “Студената война” — за да бъдат използвани за създаването на нови „майдани”, а и на по-лоши неща на европейска почва. И всичко това става със съучастието на европейските правителства.
Читателите, които проявяват недоверие към съществуването на такъв сценарий, следва да обърнат внимание на изказването на Фердинандо Импосимато, почетен председател на Върховния касационен съд, направено пред участниците в международната конференция, организирана на 26 октмври т.г. в Рим от италианския комитет No Guerra No Nato („Не” на войната, „не” на НАТО). Говорейки за престъпните атентати в Италия, станали през 60-те години на 20 век, видният юрист посочва, че „при разследването на кланетата на Piazza Fontana, Capaci и Via d’Amelio ми беше казано, че използваният експлозив идва от базите на НАТО”. Именно там „се срещаха в навечерието на атентатите представители на черния тероризъм, офицери на НАТО, мафиоти, италиански политици и масони. И това става непрекъснато от началото на 60-те години до сега”.
В същото време в средите на италианската и европейската левица върху темата НАТО е наложено истинско табу, което не допуска заемането на антинатовски позиции от левите партии. В Италия никоя парламентарна опозиционна партия не е включила в програмата си пожеланието за излизане на страната от НАТО. В Гърция партията “Сириза” премахна от програмата си заявката да се закрият всички чужди бази и Гърция да излезе от НАТО. “Сириза” изостави и искането да се отменят споразуменията за военно сътрудничество с Израел, като вместо това гръцко-израелското военно сътрудничество беше закрепено с ново споразумение, подписано през юли т.г. от основателя на дясната партия АНЕЛ Панос Каменос, на когото правителството Ципрас повери поста министър на отбраната.
Същото положение се очертава и в Испания, където партията “Подемос” първоначално беше включила в програмата си настояването за провеждане на референдум за излизането на страната от НАТО. Впоследствие това положение беше заменено в програмата за изборите от 20 декември с искане за „по-голяма стратегическа автономия на Испания и Европа в рамките на НАТО”.
Серхио Паскуал, ръководен деец на “Подемос” и кандидат на партията в Севиля, заяви, че що се касае до американските бази в Испания „ние ще зачитаме до последната запетая споразуменията, подписани от нашата страна”.
На свой ред генерал Хулио Родригес, кандидат на “Подемос” за бъдещ министър на отбраната, твърди, че „НАТО е необходимост”.
Става дума за същия този генерал Родригес, който като началник на испанското представителство в НАТО сътрудничеше през 2011 г. на натовските бомбардировки над Либия.
Manlio Dinucci
Бистра Стайкова