Публикуваме разказа на един българин- мъж, баща и патриот от Пловдив, който разказва за впечатленията и емоциите си от честванията на най-българския за всички българи празник- 3 март, Освобождението на България.
Публикуваме този разказ, след като празника е отминал, за да напомним, че всеки ден, всеки един от нас, с действията си, думите си и мислите си може да участва в живота на България и да носи отговорност.
Защото любовта към родината трябва да се пази като светиня, и от това как възпитаваме децата си ще зависи бъдещето ни.
На фона на геополитическите процеси, трябва да сме много наивни, ако не си даваме сметка, че страната ни се намира в опасност, а за справяне с тази опасност, всички ние трябва добре да помним кои сме, да знаем и почитаме историята си.
За това Българската редакция на Информационна Агенция News Front започва кампания, с която всеки читател може да се включи във всъзраждането на гордия български дух. Изпращайте ни материали и снимки, алармирайте и ни сигнализирайте от всички краища на родината, защото » Съединението прави силата».
Пожелавами Ви приятно четене!
ЕДИН ИСТИНСКИ ТРЕТИ МАРТ-НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН,НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО
3 март 2016 ,7 часа сутринта, най после потегляме с 8-годишната Катерина-дъщеря ми,и съпругата ми за свещения и паметен връх за всяко българско сърце-Шипка.
Слава богу, бях се сдобил предварително с вип пропуск ,с който да можем да стигнем до самия връх, защото дъщеря ми е по -трудно подвижна.
Карам бързо по изпънатото като струна Карловско шосе, от там покрай града на Ботев-Калофер.Наближаваме град Шипка.Наближаваме,но какво да видят очите ни-докъдето поглед стига коли,коли безкрай,а къде сме още-15 километра от върха и…запъплихме.
Слънцето ни погалваше вече със сутрешните си лъчи.Помолих съпругата ми да извади голямото знаме на освободителката ни,братска Русия от прозореца и полека -лека продължавахме.
Пред нас ,зад нас търпеливо пъплиха и други коли,безкрайно много.
Понякога хората слизаха от колите съвсем непознати прегръщаха се и си честитяха празника на свободата на България.Колите спираха още от подножието, хората ги заключваха ,грабваха знамена- и български, и руски и тръгваха нагоре към святия връх.
Някои хиляди са извървели между 8 и 10 км пеш нагоре до самия връх се стигна почти невероятно.Хората бяха безброй,имах чувството ,че всеки бързаше и искаше «гърди геройски на смърт да изложи и един враг повеч мъртъв да положи»
Горе,горе стигнахме най- накрая,чак към 10 и 30 едва успяхме да влезем в костницата да се поклоним пред великия подвиг на братята освободители и българските опълченци.
Наоколо гъмжеше от младежи ,които викаха ”България,Русия, свобода”.Тук бе истинския 3-ти.Тук, под поривите на силния вятър ,тук, под студените все още слънчеви лъчи, едва докосналите бели камъни на Орлово гнездо ,човек би се почувствал наистина българин,би се заредил с живителна глътка свобода.
Малката ми Катерина непрекъснато разпитваше за оръдията за чичковците от камък, застанали на пост в костницата, за огромния чутовен връх.
На слизане отново беше бавно и мъчително ,но никой не нервничеше, никой не мрънкаше .Всички пееха и развяваха звамената на победата-българския и руския трибагреник .Това бе един истински празник за мен и семейството ми, празник не със софри и тежки чаши, но празник с неповторимата енергия и мъжество ,с които ни зареди този „чутовен връх ,с паметник огромен”.
Благодарим ви, братушки, за свободата!Вашите кости са в земята ни, вашите души са в сърцата ни, вашите пушки, знамена, топове са в паметта ни. Благодарим ви, защото без вас нямаше да ни има ,нямаше да има децата ни.Поклон пред подвига ви, слава на смелостта ви !Да живее България!Слава на велика Русия и нейния президент-миротворец Владимир Владимирович !С нами бог !Вечна памет на героите!
Българска редакция News Front.