«Владимир Путин е един от тези персонажи, които ни харесва да ненавиждаме. Той е нахален. Той никога не се извинява. Той защитава руските интереси. Не се интересува от последствията. Плюе на това, какво ще кажат медиите», — пише New York Observer.
Чудесен пример за това изданието счита неотдавнашното изявление на Путин за извеждането на войските си от Сирия.
«Това изявление се превърна в медиен еквивалент на огромно цунами. Никой преди това не очакваше подобна реакция. То създаде огромни вълни на недоверие по целия свят», — пише американският вестник.
New York Observer нарича руския лидер «пълна противоположност на Обама. Путин си постави целите, които трябва да постигне, постигна ги и сега преминава към следващия етап от своя план.
«А САЩ в същото време все още се опитват да разберат какви са целите им», — пише изданието.
Авторът на статията пише, че Русия всъщност не извежда войската си от Сирия. Тя извежда само част от войската си. Най-напред, ако те бяха останали там, то рано или късно биха понесли загуби, а това едва ли ще се отрази добре върху популярността на руския президент вътре в страната. Освен това, присъствието на руската армия в Сирия би могло да се превърне в обединяващ фактор за местните групировки.
Изданието счита, че не е трудно да се определи по-нататъшния курс на Путин — достатъчно е да се погледне върху оставащите в Сирия руски обекти. Русия оставя в Сирия пристанище Тартус, откъдето Москва има възможност да наблюдава ситуацията в Близкия Изток.
«Създаването на пристанището беше една от основните цели от самото начало на сирийската операция», — пише вестникът.
Русия оставя след себе си авиобаза Хмеймим в провинция Латакия. В базата има няколко десетки самолети. Заедно със самолетите, които са разположени на руския самолетоносач, който е на бреговете на Сирия, техният общ брой е 70-75, твърди авторът на статията.
«Това вероятно е намаляване на контингента, но едва ли може да се нарече извеждане на войските», — пише New York Observer.
Изданието отбелязва, че Путин, освен всичко останало, е оставил Асад на власт. При това, според изданието, Русия счита, че президентът на Сирия има възможност да остане на поста си в дългосрочна перспектива и ще се сражава за него докато не се появи по-добър вариант. Например, федерализация на страната и разделянето й на кантони — за кюрдите, алавитите, «Хизбулла» и сунитите.
Руският лидер не иска да даде контрола над сунитския кантон в ръцете на ИД или Ал-Кайда, те са твърде непредсказуеми. Но и не смята да воюва с тях самостоятелно, възлага тази задача на Хизбулла и Иран.
По такъв начин, прави извода си авторът на статията, Русия постигна целите си. Тя постигна военно присъствие в региона.
«В края на краищата, с Асад или без него, никой вече не може да изхвърли Русия от нейния опорен пункт в Сирия», — пише изданието.
«Да, Русия намалява мащабите на своята намеса. Но в действителност тя само укрепва активите си там и ни казва: «Нека се сражават другите, ние ще следим и наблюдаваме случващото се в региона», — пише изданието.
Според авторът на статията, това са били целите на Путин още от самото начало. Неговата цел съвсем не е била подкрепата на Асад или запазването на мира. Неговата цел е да върне на Русия статуса на световна държава.
«За съжаление, голяма част от света — главно САЩ- не очакваха това. И това е добра причина, заради която на хората така им харесва да ненавиждат Путин», — пише американското издание.
(Редакцията не споделя значителна част от изводите, направени от американските автори, а само се опитва да запознае прогресивната част от читателите си с американския печат).
Петя Паликрушева