Годината била 1876.
Турската държави вече била пред пълен фалит.
Недоволството на мюсюлманското население в същите провинции срещу султанските укази, разширяващи правата на християните, като че ли започнало да обхваща и турските райони, намиращи се по-близо до Цариград. Един инцидент, станал в провинцията привидно на етническо-религиозна основа, бил последван след това от открити политически демонстрации на недоволство сред турското население в столицата, които завършили с държавен преврат.
На 24 април/6 май в Солун фанатизирана тълпа турски мюсюлмани убили в джамията Саатли, която била близо до конака, консулите на Германия — Хенри Абът, и Франция — Пол Мулен. Злодейството станало пред очите на валията (генерал-губернатора) на Тесалия. Консулите се опитали да се застъпят пред губернатора за едно българско момиче от Аврет Хисар (днес Женско в Егейска Македония), което било накарано насила да приеме исляма. Отивайки към конака, за да декларират застъпничеството си, представителите на двете велики държави били пресрещнати и хванати от тълпа мюсюлмани пред джамията, вкарани в нея и убити с железни пръти, изтръгнати от прозорците.
Събитията в Солун естествено произвели незабавен отзвук в Европа. Руски, френски и английски кораби веднага се отправили към Солунския залив. Засегнатите страни поискали удовлетворение от турските власти. Особено силно впечатление направил фактът, че убийството е не на случайни поданици на Германия и Франция, а на официални правителствени лица, което подсказвало, че фаталният завършек очевидно също не е бил случаен.
Станало ясно, че в борбата срещу турския фанатизъм европейските сили трябва да действат обединено. Още повече, че уж битовия инцидент бил последван от масови демонстрации против либералната политика към християните, водена в последните месеци от турското правителство. Политика, която, макар и на книга, се стремяла да угоди на натиска, оказван върху Портата от европейските държави.
Междувременно се разбунтувала и България. Ако скоро не сте виждали башибозук, ето, вижте го на снимката.
Докато дипломатите пишели строги ноти и меморандуми, т.е. занимавали се с хартия и мастило, османлиите реагирали крайно жестоко на този български бунт — башибозукът изклал цели селища из цяла България. Загинали около 30 000 човека. Известията за кървавата баня докарала цяла Европа до шок и ужас. Това, обаче, не попречило на европейските правителства да продължат с политиката си на ненамеса.
«Сърцето на всеки нормален човек се облива с кръв при мисълта за събитията на изток, за презряната европейска политика», — написал в дневника си военният министър на Русия Дмитрий Милюти.
Особено силно пострадал Ловеч от набезите на башибазуците и черкезите — в резултат на клането от 20 000 човека в града останали живи само 4 500.
Въстанието в България избухнало преждевременно, преди да бъде завършена подготовката за продължителна борба и не било съгласувано с никакви външни политически фактори. Изправени пред превъзхождащите ги турски сили, българските въстаници били бързо разбити, а при потушаването на въстанието били извършени големи жестокости от страна не само на башибозуците, черкезите и помаците, но и на редовната турска войска. В резултат, не в самото въстание, а при потушаването му, загиват към 30 000 невинни хора, сред които много жени и деца. Разграбени и разрушени са към 150 населени места.
Поради преждевременното избухване на въстанието в България и бързото му потушаване, когато в края на юни започва Сръбско-турската война и участниците в нея се надяват на помощ от България, очаквайки тя да въстане, българите вече са били морално смазани от насилието, с което е потушен плахият опит за опълчване срещу турците. Пак във „Всемирна илюстрация” от 28 август 1876 г. откриваме коментара:
„Изминаха вече почти два месеца от времето, когато сърбите и черногорците започнаха война, но на техния призив никой не откликна. България, тероризирана от злодействата на башибозуците и черкезите, стои неподвижно.”
Потушаването на българското въстание е характеризирано в руския печат като „превръщане на плодородната и богата на природни дарове България в пустиня”. Последиците от него намират широк отзвук и по страниците на европейския печат. Поместени са много материали за извършените жестокости над българите от турските войски и турското население в България.
В аспекта за трудното съвместителство между турци и славяни, „българският въпрос” става първостепенен фактор при общата интерпретация на Източния въпрос. Европа се надига, за да предотврати в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, да не стане „като в България”.
Терминът „Българските ужаси” става нарицателен. В Англия той е използван от либералната опозиция за дискредитиране на действията на управляващите консерватори.