Мисъл на деня:
Задачата на всяко правителство е да поддържа простолюдието в състояние на постоянно удивление! – Салтиков-Шчедрин.Здравейте уважаеми читатели и доказани хай-приятели на нашата-ваша най-световна Агенция.
Студеничко е, но пролетта чука на вратата!
Поне според астрономическия календар от утре настъпва пролетта…
Както бе казал писателят Иван Кулеков: Слънцето ни целува с ярки лъчи. Кокичетата и минзухарите подадоха главици, дърветата напъпиха, тревичките застилат зелени килими, агънца блеят — колят ги! Пролет е…
“На нокти!”…или Някои агентурни размисли относно…
И така, въпреки, продължаващите великденски пости, настъпва мълчанието на агнетата, а за съжаление и не само на агнетата – ще добавя аз…
Според Салтиков-Шчедрин – цитирам: Задачата на всяко правителство е да поддържа простолюдието в състояние на постоянно удивление! …
И явно успява, защото за всеобщо удивление, както се казва – пролет пукна… Ние – не!…
Там има такава свобода, каквато не са сънували дори и социалистите.
Човек може да се представя и за дядо Господ и за Дева Мария и за папата или за английската кралица. Един дори се представяше за свети Кирил и Методи, за да получава две дажби.
Има и много политици: шахматисти, рибари, филателисти, фотографи любители и можеш да ревеш, да кряскаш, да пееш, да плачеш, да виеш, да скачаш, да се молиш, да лазиш на четири крака и да се премяташ като фурнаджийска лопата.
Никой няма да дойде при тебе и да ти каже:
„Не бива да правите така господине, не е прилично, засрамете се, къде ви е възпитанието?“
Всеки може да си говори каквото му скимне, просто каквото му дойде на езика, като че ли се намира в парламента.
Изобщо живее е се като в рая.
Та ви казвам, много хубаво беше и тия няколко дни, които прекарах в лудницата, принадлежат към най-хубавите мигове в моя живот.
Съвсем не случайно ви цитирах прочутия Швейков монолог за неговите светли впечатления, не от родния парламент, правителствените и кандидат-правителствените кулоари, държавата, градовете, селата и улиците ни, а от пражката лудница, институции, ставащи все по-близки по съдържание, близки и с продължаващия ни, меко казано идиотски живот.
И тъй като в този случай, повторението на нашенската лудница, едва ли е майка на знанието и въпреки, че задачата на всяко правителство е да поддържа простолюдието в състояние на постоянно удивление, то нека удивлението ни да е от решенията в полза роду, от политическо единомислие и мъжко ръкостискане в името на бъдещето на България.
Нямало било визи за Европата…
Голям прас, когато липсват пари, за да пътуваме!
Гладуваме. Кризата ни удари яко!
Планират нови данъци върху жилищата ни.
Искат да ни отнемат и плажуването за бедни.
Бесни доктори, полицаи, екозащитници, шофьори и всякаквородни данъкоплатци стачкуват в името на децата на България, изкрейзили от немотия, нагла престъпност и безперспективност.
Полудели баби и майки се хвърлят под влакове и метромотриси.
Бащите ни се хвърлят от последните етажи или се бесят.
Самоизтрепват се и продължават да трепят и нас озверели бандюги.
Отвличат хора на поразия.
Тровят ни с ГМО-та.
Автомобилите ни отново започнаха да се „изпаряват”.
Домовете ни са ограбвани като за световно.
По пътищата вършее смърт като на война.
Изоглавени фенове пребиват футболни треньори и рефери.
Лудница.
Луд-ни-ца!
И вместо да запретнем ръкави и да изринем изметта заедно, веднага, тук и сега, то коскоджамити уж, сериозни политици, възсядат хорската болка, пришпорвайки я по най-долен начин в смърдящата клоака на гадничките, подмолни, елементарни подстрекателства на овчо-водещата се тълпа, манипулирайки по най-перверзен начин, душите, сърцата и мозъците на ошашавения българин.
Та, нека уж, милеещите за своето стадо, управляващи ни „пастири“, разноцветните политици и най-вече родните ни сенатори да не забравят за какво са се събрали, за да не им каже народът, скоро, ама, много скоро, онова, което е рекъл на римските им колеги Цицерон – цитирам: През оная работа ми е какво ще каже сената!…
Agent Tenev…