Най-големи трудности за Русия създават Естония, Латвия и Литва, които са в НАТО. Докато алиансът е силен, отчасти ръцете на Кремъл са завързани, пише Брат Пети.
«Но съдбата подари оръдие, достатъчно силно за разрушаването на НАТО, в същия този сирийски конфликт, в който Русия е въвлечена». Оръдието има формата на Турция, която «се размина с интересите и нравите на останалите части от алианса», — продължава авторът на статията.
Турските и сирийските войски се сражават в двете части на сирийско-турската граница, което може да предизвика сблъсък между Русия и члена на НАТО. Това беше избегнато през есента, когато Турция свали руския самолет. Тогава Москва вместо военни действия приложи икономически санкции и подкрепи кюрдското малцинство. Турция в отговор направи кордони, за да умори от глад кюрдските села.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери нарече тези действия противоречащи на законите на войната — той имаше предвид действията от страна на Сирия. Той не осъди Турция дори за нарушаването на човешките права, които са в основата на американския политически строй. Турция пречи на борбата са САЩ с ИД, подлагайки кюрдите на бомбардировки. Турция не обръща внимание върху доставките на нефт от страна на ИД и Джебхат ан-Нусра, дори вероятно им помага, твърди авторът.
В резултат на това редица аналитици предложиха Турция да бъде изключена от НАТО.
«Но в НАТО няма механизъм за лишаване от членство».
Решенията на алианса се приемат, когато гласуват всички членове, а за входиране на механизъм за лишаване от членство е нужен гласът на Турция. А тя едва ли ще се съгласи на това, защото членството в НАТО й дава възможност да сдържа САЩ и Европа.
Ако НАТО не подкрепи Турция в случай на конфликт с Русия, алиансът ще се разбие, предупреждава авторът.
«Но Ердоган не заслужава западната подкрепа. Ако трябва да избираме между това, да отхвърлим него или да водим война с Русия, очевидният избор е — да отхвърлим него».
А доколкото Путин «e умен», конфликтът вероятно ще се разрази тогава, когато Ердоган получи максимално презрение от хората на Запад, разсъждава авторът.
Турската власт отхвърли наследството на модернизатора и реформатора Ататюрк, твърди авторът. Предупреждението, че той губи положението си «на истински член на НАТО» може да въздейства върху отношението на Ердоган — «както по отношение на съвременните турци, така и по отношение на кюрдите».
«Това ще защити правата и живота на достойни хора, на които би следвало да подражаваме», — разсъждава Бред Пети.
«Дори ако Турция не се вслуша, подобни предупреждения поне ще създадат внушението, че НАТО без Турция ще бъде по-стабилна и значима организация».
«За народите, които подкрепят западните идеали за човешка свобода, НАТО ще бъде нерушим без Турция», — завършва авторът.