Boulevard Voltaire: След Сирия Москва взе под крилото си Тунис и Мароко

Новината за извеждането на руските войски от Сирия се вписва в контекста на зачестилите външнополитически инициативи на Кремъл, пише изданието.

 

Според политолога Франсоа-Бернар Уига, руският ракетен крайцер, който французите засякоха около своите брегове, е «демонстрация» на сила в Средиземноморието.

 

На 14 март министърът на външните работи на Русия Лавров увери своя колега от Тунис в подкрепата на Русия, съобщава изданието. Това се случва точно в момента, в който в Тунис има подем на ислямистката «Партия на възраждането»  и страната е заплашена от хаоса, обхванал Либия, както и джихадистки движения, свирепсващи в съседните държави.

 

Заедно с това Владимир Путин ще окаже подкрепа и на Мароко в Западна Сахара, предоставяйки на монархията надежда за стабилност.

 

Новата средиземноморска политика на Русия придоби реални очертания, отбелязва изданието. Оттук нататък Кремъл може да се опира на примера на Сирия, за да убеди своите североафрикански и близкоизточни партньори в сериозността на думите си. При това руската стратегия «e подчинена на логиката на тройното сдържане», се казва в статията.

 

От една страна Москва се стреми да сдържа осъществяването на неоотоманския проект на Анкара, чиято същност се свежда до възстановяване на сферите на влияние на Турция от Сараево до Кайро и от Мароко до Индонезия. От друга страна, тя иска да сдържи арабските нефтени монархии и активно разпространяващите се местни ислямистки движения.

 

По такъв начин руският лидер може да създаде в средиземноморския регион своеобразна защитна зона, продължава авторът на статията.

 

Бидейки отчасти мюсюлманска държава, 15 % от населението в Русия е мюсюлманскж, тя по естествен път се противопоставя на външното турско влияние и се съпротивлява срещу дестабилизацията, която оказват джихадистките движения в своите периферни региони.

 

По тази причини Русия в значителна степен е заинтересована да развива алтернативна политика по отношение на мюсюлманския свят. Политиката на т.нар. многополярност в дългосрочна перспектива може да се окаже по-крехка, отколкото се предполага, констатира изданието.