Берил Дедеоглу
Русия започна да излиза от Сирия, но тя не напуска страната окончателно. Тя даде да се разбере, че при желание може да се върне там. С други думи, тя каза: моля да не се случва това, което да ме принуди да се върна.
Към кого бяха адресирани тези думи — това не е напълно ясно. Но ако имаме предвид, че едновременно с Русия «Хизбулла» също излиза от Сирия, то може да се предположи, че Русия е успяла да застави и Иран да отстъпи. Думите й в голяма степен са насочени съм умерената опозиция и групите, които подкрепя Турция.
На пресата бе съобщено, че преди началото на напускането на Сирия Путин е провел телефонен разговор с Обама и му е съобщил, че съдбата на Сирия ще се решава по пътя на преговорите.
Макар между Русия и САЩ да съществува мълчаливо съгласие по сирийския въпрос, тези телефонни разговори показаха, че страните се разминават по някои въпроси. САЩ, както е видно, твърди, че преговорите с Путин не са «на равни начала». Русия е на бойното поле, САЩ — не. Следователно, по време на преговорите едната държава ще държи перото, другата — оръжието. Русия, съдейки по всичко, е информирала САЩ, че положението вече е изравнено и е дошло време за истински преговори.
Кой какво спечели?
В резултат на военната операция Русия си гарантира достатъчно добра защита на базите в Тартус и Хмеймим. Кой знае, може би те са се договорили за създаването на американска военна база в Кобани, което е и гарантирало равенството.
Ако действително има равенство в дивидентите, следва да обърнем внимание върху това, кой и какво спечели.
Можем да кажем, че Русия засили военното си присъствие в Източното Средиземноморие и успя да уравновеси ситуацията около присъствието на САЩ в Северен Ирак. От друга страна, САЩ не рискуваха в Сирия и без излишни разходи изчистиха територията чрез ръцете на Русия. Грубо казано, Русия пое върху себе си риска, изхарчи много пари и в замяна построи две военни бази. САЩ не бързаха, не рискуваха и се съгласиха с една база.
Ислямска държава доведе двете държави до това съгласие помежду им. Двете държави бяха срещу ИД. Именно затова те не искаха незабавното напускане на Асад. В резултат Русия отново направи Асад международен играч, а САЩ отговаряха за силите, с които Асад ще подели властта си.
Проблеми има
Проблемът е в това, че САЩ постоянно променят мнението си за партньорите на Асад. Първоначално казаха «умерената опозиция», после — «Отрядите за народна самоотбрана» (YPG). Но функциите на последните се състоеше в следното: да помагат на Асад да набира сила и води битка срещу Турция, която подкрепя умерената опозиция. По такъв начин САЩ реално не успяха да изпълнят мисията си.
Най-актуален въпрос днес е «Кюрдистан». Но има и други проблеми.
ИД не е напълно унищожен.
Вторият проблем и Кюрдистан. Възможно е да се създадат два Кюрдистана — проамерикански в Ирак и проруски в Сирия. Но Иран и Турция по различни причини са против този сценарий.
Ако Русия се върне към украинския въпрос, тя отново ще притисне оста Европа — Изток, а Европа в името на «Изтока» ще бъде принудена да погледне към Турция. САЩ искат същото.
Затова ключовият въпрос са сирийските кюрди и отношенията между Турция и Европа.
За да не бъде създадена тази връзка Работническата партия на Кюрдистан извършва своите акции. С други думи, РПК причинява толкова страдания, за да може отношенията между Европа и Турция да не пречат на Русия.
(Редакцията не се обвързва със становището на автора на статията, само информира читателите си за наличието на горното становище в турската преса. )