Какви ги върши мамалигарката Моника Маковей, почетната боркиня на «Протестна мрежа»

На 10 март 2016 г., точно преди седмица, българското правителство обсъди на заседание писмо от румънския евродепутат Моника Маковей във връзка с правата на “румънското малцинство” у нас. “Румънската общност няма възможност да учи майчиния си език, това се касае особено за много роми от румънски произход, които срещат пречка да заявят своята етническа принадлежност”, възнегодува тя. И поиска “сънародниците й” да се третират като малцинство. Вицепремиерът Ивайло Калфин й отвърна, че България е еднонационална държава, национални малцинства не съществуват и всеки може да си учи какъвто иска език в училище като СИП. Интересна подробност  — Маковей в писмото си не говореше за изучаване на самия език, а ползването му при обучението по други предмети, т.е. да се преподава химия, история, физика и т.н. на румънски.
Проявата на Маковей получи отзвук у нас. Медиите информираха, но не потърсиха контекста – защо, как, по какъв повод евродепутатът се обръща към българското правителство. Самата тя обяснява в писмото, че е сигнализирана от “български граждани от румънски произход”. Поставени в ретроспектива обаче действията на Маковей не се вписват в “реакция по конкретен сигнал”, нито са изолирани, странност. Става дума за целенасочена политика, чрез която бавно и полека Румъния се опитва да формира малцинство у нас. Да, политика и тенденция!
Може би вече всички са забравили, но в началото на 2012 г. се разгоря скандал с изказване на тогавашния румънски външен министър Кристиян Дяконеску. В интервю за тамошна медия той заяви, че Румъния ще постави официално пред България въпросите за делимитацията на морската граница, както и за статута на румънското малцинство на юг от Дунав. Българският му колега Николай Младенов привика румънския посланик да дава обяснения, но за акваторията, а не по въпроса за малцинството. А точно малцинствата са много по-важна тема за Румъния. Пък и за всички държави. Граници днес трудно се местят, но малцинства могат да се формират постепенно във времето.
Може би заради това северната ни съседка води активна политика срещу околните държави в защита на своите общности, а и на формирането на такива, когато ги няма. “Румънците в чужбина”са елемент в дългогодишна стратегия, около която е ориентирана външната политика, а и се предприемат действия във вътрешната. Преди години Букурещ заплаши Сърбия, че ако не даде право на местните румънци да използват майчиния си език в администрацията, ще й наложи вето при присъединяването към ЕС. Отношението към Молдова пък е като към временно отнета собственост – не веднъж водещи румънски политици са заявявали, че не признават границата, искат обединение, референдум за присъединяване, съвсем наскоро и в Молдова се проведе митинг, който настоя за сливане между двете държави.
На този фон претенциите и исканията към България са част от същата политика. Споменахме за Дяконеску  през 2012 г., ще припомним, че по-рано, преди преброяването през 2011 г., из Североизточна България се разпространяваха листовки, според които копанарите (за тях по-долу) са румънци. Съоветно трябва да се предявят като такива (в медиите имаше доста публикации на тази тема). Агитация имаше и в град Мизия. Още по-рано пък представители на “правозащитни организации” обикаляха и убеждаваха копанарите да изучават румънски.
Стигаме днес до Маковей – става ясно, че  всичко това е целенасочена тенденция. Знаят го и българските власти.
“Това е част от една доста дълго траеща позиция от страна на различни румънски представители…”, заявява на правителственото заседание нашият вицепремиер Калфин.
И добавя: “Което не способства по никакъв начин на добросъседските ни отношения «.
А ето и на какво се опират румънските претенции. Коя точно е мишената им.
У нас наистина има групи влахоезично население, което северните ни съседи упорито се мъчат да превърнат в консолидирано румънско малцинство (данните са на историка Костадин Костадинов):

 

Власи

 

Населяват предимно селата в Северозападна България около градовете Видин, Брегово и Кула, както и Централна Северна България и Балкана ( край Севлиево, Плевен и Правец). Броят им прогресивно намалява. Ако през 1880 г. те са общо 42 000, или около 4.5% от населението, то при преброяването от 1992 г. са 5959, през 2001 г. — 10 556, а 3684 сега ( последното преброяване от 2011 г.).

 

 

Етногенезисът им е предмет на спор — според българските учени това са българи от Влашката равнина, приели влашкия език и преселили се по десния бряг на Дунав в средата на XIX век (бягайки от румънските чокои); според румънските — власите в България са коренно население, живеещо по тези земи още отпреди идването на славяните през VI-VII век. Власите са изключително добре асимилирани в българското общество, неразделна част от него.

 

Цинцари (куцовласи)

 

Потомци са на коренното влахоезично население в Македония, Епир и Тесалия. В миналото те населяват разпръснато отделни селища в Родопите и Пиринска Македония и са известни като силно гърчеещи се. След 1912 г. част от тях се изселва в Румъния, друга в Гърция, а останалите се асимилират почти напълно от българите. Днес от цинцарите (или армъни, както е техният етноним) са оцелели само малки групи в София, Дупница и Пещера. Хората, владеещи армънски език, са предимно в пенсионна възраст.

 

Румънци

 

Те са 2491 през 1992 г., двойно по-малко през 2001 г. – 1088, и едва 891 през 2011 г. Интересното е, че най-сериозният им демографски резерв са т. нар. копанари. Това е влахоезично християнско население с черти както от българската, така и от циганската битова култура, населяващо Източна България. Броят им със сигурност надхвърля 50 000, а произходът им е от времето на румънското владичество в Южна Добруджа. Самите те често се наричат рудари. Въпреки упоритите опити за румънизиране масово се определят като българи.

 

Като майчин език румънски през 2011 г. са посочили 5523 лица, а влашки — 1826.  Общият брой на цялото влахоезично население в България — власи, армъни, румънци, копанари, власи-рудари, доближава 60 000 души (които се самоопределят такива и други, които не се самоопределят). То обаче не е хомогенно в езиков, културен и етнически план. Отделните влахоезични групи се разбират трудно помежду си, а и те, в голямата си част, са с изключително българско самосъзнание, интегрирани добре. Обогатяват и без това големия етнографски колорит на България. Отвъд  Дунав, разбира се, смятат друго.

 

Такава е демографската картина, такива са и действията на политическите представители на северната ни съседка. Такава е и реакцията на България (твърде лежерна).

 

Българските власти знаят, че Румъния се опитва да консолидира малцинство у нас, широката публика не го знае.

 

 

Картината е сложна и ако някой си мисли, че румънски евродепутат просто така е казал нещо си, дълбоко се е заблудил.

 

Гаврил Петров

 

Припомняме, че по-рано Моника Маковей стана почетен член на „Протестна мрежа”, обявиха от организацията през май 2015 г.

 

Румънката си закачи на ревера значка на протестърите и позира за обща снимка с тях. На кадъра са Антоанета Цонева, Асен Генов и други видни хрантутници на „Америка за България” и Сорос.

 

Странно защо липсваше министърът на „Протестна мрежа” Христо Иванов, който за сметка на това обгрижваше всячески Маковей на конференцията през май миналата година в хотел „Клинтън”.

 

Припомняме, че тогава самообявилата се за видна боркиня срещу корупцията мамалигарка обяви българския премиер Борисов за „лъжец”.

 

Това не попречи на Христо Иванов, подчинен в онези времена на Борисов, да й се подмаже пред десетки фотообективи и тв камери.

 

От паметното фото липсва и друго видно менте – тъй нареченият френски посланик Кабан, също участник във водевила в „Хилтън”.