Може би вече всички са забравили, но в началото на 2012 г. се разгоря скандал с изказване на тогавашния румънски външен министър Кристиян Дяконеску. В интервю за тамошна медия той заяви, че Румъния ще постави официално пред България въпросите за делимитацията на морската граница, както и за статута на румънското малцинство на юг от Дунав. Българският му колега Николай Младенов привика румънския посланик да дава обяснения, но за акваторията, а не по въпроса за малцинството. А точно малцинствата са много по-важна тема за Румъния. Пък и за всички държави. Граници днес трудно се местят, но малцинства могат да се формират постепенно във времето.
“Това е част от една доста дълго траеща позиция от страна на различни румънски представители…”, заявява на правителственото заседание нашият вицепремиер Калфин.
И добавя: “Което не способства по никакъв начин на добросъседските ни отношения «.
Власи
Населяват предимно селата в Северозападна България около градовете Видин, Брегово и Кула, както и Централна Северна България и Балкана ( край Севлиево, Плевен и Правец). Броят им прогресивно намалява. Ако през 1880 г. те са общо 42 000, или около 4.5% от населението, то при преброяването от 1992 г. са 5959, през 2001 г. — 10 556, а 3684 сега ( последното преброяване от 2011 г.).
Етногенезисът им е предмет на спор — според българските учени това са българи от Влашката равнина, приели влашкия език и преселили се по десния бряг на Дунав в средата на XIX век (бягайки от румънските чокои); според румънските — власите в България са коренно население, живеещо по тези земи още отпреди идването на славяните през VI-VII век. Власите са изключително добре асимилирани в българското общество, неразделна част от него.
Цинцари (куцовласи)
Потомци са на коренното влахоезично население в Македония, Епир и Тесалия. В миналото те населяват разпръснато отделни селища в Родопите и Пиринска Македония и са известни като силно гърчеещи се. След 1912 г. част от тях се изселва в Румъния, друга в Гърция, а останалите се асимилират почти напълно от българите. Днес от цинцарите (или армъни, както е техният етноним) са оцелели само малки групи в София, Дупница и Пещера. Хората, владеещи армънски език, са предимно в пенсионна възраст.
Румънци
Те са 2491 през 1992 г., двойно по-малко през 2001 г. – 1088, и едва 891 през 2011 г. Интересното е, че най-сериозният им демографски резерв са т. нар. копанари. Това е влахоезично християнско население с черти както от българската, така и от циганската битова култура, населяващо Източна България. Броят им със сигурност надхвърля 50 000, а произходът им е от времето на румънското владичество в Южна Добруджа. Самите те често се наричат рудари. Въпреки упоритите опити за румънизиране масово се определят като българи.
Като майчин език румънски през 2011 г. са посочили 5523 лица, а влашки — 1826. Общият брой на цялото влахоезично население в България — власи, армъни, румънци, копанари, власи-рудари, доближава 60 000 души (които се самоопределят такива и други, които не се самоопределят). То обаче не е хомогенно в езиков, културен и етнически план. Отделните влахоезични групи се разбират трудно помежду си, а и те, в голямата си част, са с изключително българско самосъзнание, интегрирани добре. Обогатяват и без това големия етнографски колорит на България. Отвъд Дунав, разбира се, смятат друго.
Такава е демографската картина, такива са и действията на политическите представители на северната ни съседка. Такава е и реакцията на България (твърде лежерна).
Българските власти знаят, че Румъния се опитва да консолидира малцинство у нас, широката публика не го знае.
Картината е сложна и ако някой си мисли, че румънски евродепутат просто така е казал нещо си, дълбоко се е заблудил.
Гаврил Петров
Припомняме, че по-рано Моника Маковей стана почетен член на „Протестна мрежа”, обявиха от организацията през май 2015 г.
Румънката си закачи на ревера значка на протестърите и позира за обща снимка с тях. На кадъра са Антоанета Цонева, Асен Генов и други видни хрантутници на „Америка за България” и Сорос.
Странно защо липсваше министърът на „Протестна мрежа” Христо Иванов, който за сметка на това обгрижваше всячески Маковей на конференцията през май миналата година в хотел „Клинтън”.
Припомняме, че тогава самообявилата се за видна боркиня срещу корупцията мамалигарка обяви българския премиер Борисов за „лъжец”.
Това не попречи на Христо Иванов, подчинен в онези времена на Борисов, да й се подмаже пред десетки фотообективи и тв камери.
От паметното фото липсва и друго видно менте – тъй нареченият френски посланик Кабан, също участник във водевила в „Хилтън”.