Пускът на първата в историята на сътрудничеството между ЕС и Русия мисия за търсене на живот на Марс ЕxoМars-2016 бе осъществен в 12:31 часа московско време в понеделник от космодрума Байконур чрез ракетата-носител «Протон-М».
«Основната задача на мисията през 2016 година е търсене на доказателства за наличието на метан в атмосферата на планетата, което ще се превърне в потвърждение за наличието на живот или активност понастоящем или в миналото на Марс, ще бъде и проверка на ключовите технологии за втората експедиция ExoMars през 2018 година», — съобщи представител на държавната корпорация «Роскосмос».
Мисия за търсене на живот
Учените са сигурни, че метанът се разпада под влиянието на ултравиолетовите слънчеви лъчи и може да се осъществи за около 300-600 години, което е много кратък срок от геологическа гледна точка. Това означава, че газът, който присъства на Марс понастоящем, не би могъл да бъде от преди 4.5 милиарда години, когато е формирана планетата в Слънчевата система, затова е логично да се търсят признаци на живот на планетата.
Известно е, че над 90 % от метана на Земята се получава от живите организми. Неотдавна този газ бе регистриран в райони на Марс, намиращи се в северното полукълбо, което предизвика сред учените голям интерес, защото той може да има биологичен произход. Доказано е, че на Земята съществуват бактерии от вида methanogenes, способни да произвеждат метан в резултат на метаболизъм дълбоко под земята. Учените предполагат, че под слоя на вечния студ на Марс подобни бактерии също могат да живеят и да произвеждат метан.
Заедно с това, специалистите имат и други логични обяснения за присъствието на метан. Алтернативната гледна точка се състои в това, че марсианският метан е от геологически произход и може да дължи произхода си на окисляването на желязото, както това се случва на Земята до горещи източници или около активни вулкани. И двете теории имат право на живот и могат да бъдат проверени по време на двете мисии ExoMars.
«Благодарение на реализацията на втория етап от мисията на ExoMars през 2018 година Европа и Русия ще могат за първи път да пробият почвата на Марс на два метра дълбочина», — уточни в тази връзка постоянният представите на Европейската космическа агенция в Русия Рене Пишел.
Приносът на Русия
Институтът за космически изследвания към Руската академия на науките е един от основните създатели на уникалния спектрометричен комплекс Atmospheric Chemistry Suite (ACS) за изучаване на химическия състав на марсианската атмосфера от орбиталния апарат TGO. Научният ръководител на комплекса Олег Карабльов, е ръководител на отдела по физика на планетите към Института за космически изследвания към РАН.
Комплексът включва четири прибора: първият — Фурие — спектрометър за мониторинг на полетата на температурата.
Вторият прибор е спектрометър с близък инфрачен диапазон и е предназначен за мониторинг на вертикалните профили на газ и водна пара, изследване на молекулярния кислород, а също за търсене на нощни отблясъци, предизвикани от фотохимически процеси в атмосферата на Марс.
Третият уред е свързан с търсенето на малки частици в атмосферата и изследване на аерозолите на Червената планета. Четвъртият прибор е сложен блок от електроника за събирането на научна информация и връзка с космическия апарат.
Приносът на България
TGO е монтиран върху руски неутронен детектор FREND, включващ в себе си дозиметричен модул. Разработчиците на комплекса са сътрудници на Института за космически изследвания и технологии от Българската академия на науките. Научен ръководител на проекта е Игор Митрофанов, ръководител на отдела за ядрена планетология към Института за космически изследвания към РАН.
Програмата на полета до Червената планета
Първият етап на мисията ще отнеме около седем месеца. Космическият кораб ще пристигне на Марс в средата на октомври. Три дена преди влизането в атмосферата на Марс спускаемият модул Schiaparelli ще се отдели от орбиталния апарат Orbiter, след което ще започне спускане към повърхността на Червената планета. Скоростта на влизането в атмосферата на Марс ще бъде около 21 хиляди километра в час. Забавянето е на базата на триенето в атмосферата и последващия пунк на парашута.
От момента на отделянето до приземяването модулът ще поддържа връзка чрез орбиталния апарат. ExoMars Orbiter първоначално ще се върти по елипса в орбита около Марс, а по-късно, преминавайки през атмосферата, ще премие към кръгова орбита на височина около 400 километра за изучаване газовия състав на планетата.
Споразумението за сътрудничество в областта на изследването на Марс и други тела от Слънчевата система с роботехнически средства бе подписано между Роскосмос и Европейската космическа агенция на 14 март 2013 година. Споразумението се отнася и за бъдещи проекти в изследването на Юпитер и Луната.
Споразумението предполага пълноправно участие на руските учени и инженери във всички международни научни и технически групи, които са създадени в рамките на ExoMars, а също равни права на руските и европейските участници в проекта върху научните данни. Русия участва в извеждането на апаратите в космоса и в научната програма и в двата етапа от проекта. В Русия също ще бъде създаден заедно с Европейската космическа програма наземен научен комплекс от проекта ExoMars за прием и обработка на научната информация.