Идеята за създаване на паметник на хан Алцек идва след като екипът на Трежър – организация, която се занимава с исторически възстановки се запознава с историка проф. Дамян Попхристов. Той им разказва за едно от своите изследователски пътувания в град Челе ди Булгария в Италия.
Ивелин Михайлов: “Носил си българска пръст в едно кофчеже и им го подарил. Те се разплакали от умиление и тогава разказали, че те са наследни на хан Алцек – това е един от братята на хан Аспарух, и цял живот са се чувствали българи. В цялата провинция се знае – тя планината се казва България.”
Организаторите на инициативата се впечатляват и решават да направят статуя на българския хан. Те се свързват с историка Александър Въчков, който става консултант на проекта.
Ивелин Михайлов: “Какво е било ханското облекло, каква е била прическата, оръжията – по какъв начин са го носили и той ни направи пълна възстановка на всеки един детайл от неговото облекло.”
Дишко Дишков – скулптор: “Работим съвместно – той ми праща материали от епохата, за да знаем как трябва да изглежда всеки един детайл, за да бъдем достоверни.”
За довършване, транспорт и монтаж на скулптурата са нужни още 38 000 лв., но екипът не се съмнява, че ще има родолюбиви българи, които ще се включат в инициативата.
Ивелин Михайлов – организатор: “Такива инициативи като тази – те събуждат нашия дух и нашата гордост. Карат хората, децата, млади и възрастни да се гордеят, да се борят, да имат обща идея.”
В знак на признателност кметът на град Челе ди Булгария – Джино Марота ще преименува площад на името на Алцек.
Алцек, според Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе в Централна Италия
Теофан Изповедник съобщава, че след разпадането на Велика България, част от прабългарите, които били предвождани от най-малкия син на кан Кубрат — Алцек, се заселва в земите на Лонгобардското кралство.
Павел Дякон отделя място в историята си за преселването на прабългарите в областта Беневентум: под предводителството на кан Алцек българите дошли в Италия при краля на лангобардите Гримуалд I (662-667), който прави Алцек гасталд и го изпратил при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневентум, където се заселили в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе. Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Повече сведения за кан Алцек няма.
На науката е известен и още един хан Алцек (Alciocus, латинизирана форма на Алцек), който е бил вожд на прабългарските орди в състава на Аварски хаганат. Основен източник за тези събития е средновековната хроника на Фредегар. През 631 година избухнала междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите били разбити и се преселили в Бавария.
Франкският крал Дагоберт I разрешил на Алцековите прабългари да се заселят в тези земи, но тайно заповядал на своите командри да избият българите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападали и изклали.
Едва 700 от общо 9000-те Алцeокови българи успели да се спасят от клането и да преминат през Алпите, след което се заселили в италийските земи. Кралят на лангобардите Гримуалд I (662-667) прави Алцек гасталд и го изпратил при сина си Ромуалд I от Беневето, където в 668 г. се заселили в Сепино, Бояно и Изерния.
Tази малка група прабългари се заселва в т.н. Пентаполис между Венеция и Равена, по-късно те отиват още по̀ на юг в Кампания между Бари и Метапонтум срещу остров Сицилия.
Макар приела италианския език българската аристокрация запазва съзнанието за етническия си произход.
В средновековието нейните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това име и до днес.
Някои историци са на мнение, че Алцек и Алциок са една и съща историческа личност — най-малкият син на кан Кубрат, а други ги смятат за родственици — баща и син, но за тези хипотези, няма преки доказателства и почиват само на изследователски изводи.