Президентът на Турция Ердоган на 16 март разкритикува западните страни и Русия за подкрепата, която те давали на забранената в страната му Работническа партия на Кюрдистан и сирийската кюрдска партия «Демократичен съюз», която Анкара счита за свързана с ПКК терористична организация.
По-рано агенция Ройтерс, позовавайки се на Идрис Насан, представител на Управлението на външните работи на сирийския Кобани, съобщи, че от 16 март кюрдите са готови да обявят федерална система в северна Сирия, която «ще разшири рамките на самоуправлението, формирано от кюрдите и другите народи». Както отбелязва агенцията, Кобани е един от кюрдските райони, които обявили за автономията още преди две години. Според Насан, тези три района ще се наричат Федерация на северна Сирия.
Припомняме, че на 11 март специалният посланик на ООН за Сирия Стафан де Мистура информира, че един от вариантите за политическо регулиране на конфликта е възможността за федерализация на сирийската държава. След като президентът на Русия Владимир Путин заяви за извеждането на руските войски от Сирия и поръча на министъра на външните работи Лавров да направи по-интензивно участието на страната в мирния процес, Стафан де Мистура нарече шансовете за успех на преговорите «толкова високи, както никога» и допусна федерализация на Сирия.
Предизвиква въпроси позицията на Турция. Според някои експерти, извеждането на основните части на ВКС на Русия, ще даде възможност «на турците да се почувстват значително по-свободни в действията си». След което те «ще се хвърлят в борба срещу кюрдите, които са техните единствени и истински противници».
Ето какво мисли по въпроса Александър Коновалов, професор от катедрата по световни политически процеси към МГИМО:
Припомняме, че след установяването на примирието на 13 март Сергей Лавров отбеляза, че Русия разполага с данни, според които Турция се опитва да осъществи «пълзяща експанзия».
«По наши данни, турците вече се окопават на няколко стотин метра от границата вътре в Сирия», — отбеляза Лавров.
През февруари Анкара заедно с Ер-Рияд заявиха, че планират провеждането на съвместни операции на територията на Сирия, а техните ВВС проведоха учения по противовъздушна отбрана с участието на саудитски изтребители в небето над Турция. И това на фона на факта, че турската артилерия постоянно обстрелваше сирийска територия чрез 155-мм самоходни артилерийски установки. Според данни, обстрелването продължава и в момента.
Ще се реши ли все пак Ердоган да вкара войската в Сирия за създаването на буферна зона на фона на стартиралия процес за политическо регулиране?
Станислав Тарасов, директор на Изследователския център «Близкия Изток-Кавказ» твърди, че Ердоган дотолкова е закъснял с реализацията на идеята си за буферна зона в Сирия, че сега не може да я създаде нито по дипломатически, нито по военен начин.
Анкара вероятно би могла да постигне целта си, ако имаше диалог в тристранен формат — Русия, САЩ и Турция. Но след като Турция свали руския самолет, тя беше изключена от политико-дипломатическия процес. Сега в Женева дори чрез съюзниците си Анкара не може да лансира тази идея. А частичното изнасяне на ВКС на Русия лиши Турция от последния й аргумент — вече липсва факторът руска заплаха, под чийто предлог турците искаха да осъществят въоръжено нахлуване в Сирия. Т.е. моментът е изпуснат. Ердоган изгуби по всички фронтове.
Разбира се, че турците не стоят със скръстени ръце. В района на Азаз и Джераблус те не афишират дейността си, но не са преставали да действат. Използват въртолети и артилерия, частите им пресичат границата…
На този етап сирийската войска е още далече от границата, там няма сирийска ПВО, затова турските действия в този граничен район ще продължат.
Но широкомащабно нахлуване на турски войски в Сирия — това ще се окаже крайно негативно върху имиджа й.
В Сирийски Кюрдистан се борят за влияние партията «Демократичен съюз», РПК и Демократическата партия на Сирийски Кюрдистан — филиал на иракската Демократическа партия на Кюрдистан на Масуд Барзани, който, както е известно, се намира в твърде добри отношения с Ердоган. Двете партии имат близки до тях по-малки организации. С това се обясняват съобщенията в медиите, че някои кюрдски партии са недоволни от федерализацията на Сирия. «Демократическият съюз» и Демократическата партия на Сирийски Кюрдистан не са против федерализацията. Главният въпрос е под чие ръководство ще бъде създадена автономията.
Асад вероятно няма да тръгне на компромис да се договаря с опозицията и да дели с нея властта си. Това не го искат и иранците.
В Сирия има редица невкарани в терористичните списъци групировки, които са под контрола на сунитите. Ако бъде решено, че техни представители ще влязат в правителството, ще бъде създадена сунитска автономия. Преди войната 80 % от сунитите бяха изтласкани.
Подобно федеративно устройство вече е съществувало в миналото. През 1920-те години в просторите на Арабско кралство Сирия бяха образувани Държавата Дамаск, Държавата Алепо, Държавата на Алавитите, известна като Санджак Латакия, Джабал ал-Друз — държавата на друзите, Санджак Александретта, сега тя е южната турска провинция Хатай и Великият Ливан.
Нямаше кюрдска автономия, защото Франция, за да не разваля отношенията си с Турция, отказа делегацията на кюрдите, арменците и асирийците.
Понастоящем в САР ясно се очертава кюрдската автономия със системата си от три кантона. Алавитска, сунитска — със столица Алепо, и вероятно друзка автономия, а също Дамаск — център, който по принцип трябва да се занимава с отбраната и външната политика. При такъв вариант Турция остава валат, както се казва.
Затова Ердоган ще опита да засили подкрепата си към терористите чрез Джераблус и Азаз, защото руската авиация няма да работи така активно, както по-рано, но Ердоган няма да вкара войската си.
Още повече, че вътре в самата Турция върви истинска война, която не утихва, а тъкмо обратното — набира обороти.