Пътувайки с влака във вечерта на деня, в който трябваше да си простим, тази баба сподели купето ми.
Беше на 85 г, — излязла от болница и пътуваше сам сама от София за Септември.
Вместо чанта, бе сложила багажа си в пластмасова кофа, завита с найлон.
Вътре се виждаха кремвирши, явно от обедното меню в болницата.
Извади дребни монети и взе да ги брои. Стотинките бяха увити в найлонов плик — не повече от 2лв.
Дожаля ми и й дадох, каквото имах …..кроасани и някой лев за хляб.
Помоли ме да я събудя…., изхлузи маратонките…, явно дадени от някого и заспа.
Как да Ви простим на Вас, господа управници — .това са нашите родители…Такава ли участ заслужават?!
Аз не Ви прощавам!!!!
Мария Пенчева