Евгений Александров Дайнов е бил зачислен за редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия при ЦК на БКП през 1982 година. Документът, открит от изследовател на българските архиви, бе изпратен на редакционния мейл, съобщи вестник «24 часа».
Според решение N 216 от 11 март 1982 година на ЦК на БКП се вижда, че от 1 март 1982 г. под номер 5 е зачислен като редовен аспирант в Института по история на БКП Евгений Александров Дайнов по «специалността «история на комунистическото и работническото движение на националноосводобителните движения в Западна Европа след 1945 г.»
Като документи, които са оформили това решение на висшия орган на компартията, са приложени Биографична справка, автореферат на дисертация за служебно ползване от 1984 година, с който Евгений Дайнов получава научна степен «кандидат на историческите науки». Темата е «Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)
Директорът на Института към ЦК на БКП Давид Елазар прилага биографична справка за новия редовен аспирант, в която като важни факти се отбелязва, че бащата Александър Дайнов е член на БКП, а майката Лидия Маринчевска е
дъщеря на активен борец, съпругата му по онова време е «съветската гражданка» Аня Юриевна Майорова.
От партийната биографична справка се вижда, че Евгений Дайнов е завършил средно образование в Лондон, приет е за редовен студент в Оксфорд по специалността «Нова история и съвременни езици» колежа «Корпус кристи», които завършва с диплома Първа категория за отличие.
Дайнов е основният идеолог за написване на Манифеста на републиката, който призовава , че днес няма ляво, няма дясно, а «наказателните бригади на модела # Кой, за да не бъдат разпознати «навличат различни по цвят идеологически дрешки. «Докато си правим илюзията, че мафията може да е лява или дясна вие самите ще се караме помежду си по линията «леви-десни». Точно тази финална теза най-вероятно събра на 3 март при представянето на Манифеста заедно левите Татяна Дончева и Георги Кадиев, както и десният бизнесмен, собственик на медии и олигарх Иво Прокопиев на едно място.
Припомняме, че Достена Лаверн в книгата си пише следното:
“Децата на бащите, които са свързани с част от бившата номенклатура – като Иван Кръстев, социолог, Деян Кюранов, Евгений Дайнов и Красен Станчев – присъстват в множество разкази в ролята на деца на дисидентството. От think tank, създаден от колеги от колеги от Института по история на БКП, историята на първите стъпки на ЦИД се превръща в история на “гнездо на антикомунистически дисиденти”.
Болката ми е в театъра, който се играе в тъмното. В грубото използване на антикомунистическата риторика за конюнктурни цели, в създаването на мита за неопетненото от властта гражданско общество, за да се предотврати създаването на истинско такова.
Това не е само проблем на България. Проникването на американско или корпоративно влияние чрез неясни частно-публични партньорства се случва и във Франция, където американски донори вече спонсорират «гражданското общество», — казва още Лаверн.
Дайнов е учил в колежа «Сейнт Антъни» в Оксфорд със стипендия на фондация «Людмила Живкова»- добавя тя.
“Експертите” крият миналото си, за връзките със спонсорите. В публичното пространство те промотират образа си на независими неправителствени организации, които се хранят от енергията на гражданското общество. Те се самоизбират за представители на това гражданско общество. Когато трябва обаче, те играят и ролята на негови съветници. Наставничат от името на външни институции, които им дават легитимност с финансиране или с позиции” – завършва Лаверн.
А ето какво казва за себе си самият Евгений Дайнов в интервю за ПИК:
«…Казвам се Евгений Дайнов. Работя като даскал и музикант; живея като еленски селянин и гражданин на света. Пиша статии, книги и музика. По убеждения съм зелено-син, а по темперамент – революционер.
Знам кой съм. Имам лице.
Мразете ме…»
Кое от двете по-горе обрисувани лице е истинското ти лице, Евгений Дайнов, че да знаем кое да мразим?!
А не е ли по-добре да си смениш името на «двуликия Янус»?!
*Янус — един от най-древните богове в римския пантеон, от Средновековието до днес — символ на двузначност, двуличие.