Работническата партия на Кюрдистан обедини девет леви движения от Турция в единен фронт под наименованието «Обединено революционно движение на народите».
Заедно с традиционните лозунги за борба срещу империализма и капитализма, обединението провъзгласи за своя главна цел борбата срещу «фашизма на Партията на справедливостта и развитието (партията на Ердоган) и има намерение «за сравни със земята фашистката диктатура на ПСР», ако Ердоган не промени своята политика.
Преговорите за обединението се провеждат от декември, но окончателното решение беше прието след като турската войска разруши кюрдските градове в юго-източна Турция — Сур и Джизре.
По такъв начин Ердоган получи заедно с кюрдската партия «Демокрация за народите» и «революционно движение на народите», заплашващо да свали диктаторския му режим.
Новият кюрдски алианс ще се превърне в реална заплаха, а не в хартиени протоколи за намерения, при това в най-скоро време, когато в планините се стопи снега и партизанската война се засили многократно.
Масовото бягство на кюрдите от окупираните градове в южна Турция също ще облекчи Работническата партия на Кюрдистан и съюзниците й за провеждане на съответните ответни действия срещу диктатурата на Ердоган.
За периода на антитерористичната операция в юго-източна Турция са унищожени над 1000 кюрдски бойци от Работническата партия на Кюрдистан и няколко стотин мирни жители.
Турският генерален щаб обяви края на операцията в Джизре и Сур, но веднага анонсира началото на операция за прочистване от кюрдски части в източите провинции Хакари и Мардин. Тяхната близост до Ирак опростява достъпа до Работническата партия на Кюрдистан, която се базира в Кандилските планини в северната част на страната.
Затова турските ВВС днес бомбардираха Кандиля, лишавайки РПК от част от нейните боеприпаси и убежища.
Независимо от това, кюрдската битка в Турция върви по наклонена нагоре права. Изходът от нея ще зависи от следното, ще съумеят ли да се договорят сирийските кюрди за единна Сирия.
Работническата партия на Кюрдистан е образувана на 27 ноември 1978 година като лява социалистическа партия от марксистки тип.
След военния преврат през 1980 г. почти цялото й ръководство е арестувано, но Абдулла Юджалан (основател на партията) и редица негови съпартийци успяват да намерят убежище в Сирия.
В средата на 80-те години РПК има вече многохилядна партизанска армия и мрежа от политически структури, обединени във Фронт за национално освобождение на Кюрдистан.
През 1999 г. Армията за освобождение на народите на Кюрдистан се преобразува в Народни сили за самоотбрана, състоящи се от професионални партизани (герила), с бази в труднодостъпни високопланински области на Кюрдистан.
Политическите структури контролират кюрдското общество както в самата Турция, така и в европейската диаспора. РПК разполага с крупен бюджет, който е пуснат в оборот чрез контролираните от партията бизнесмени.
Счита се, че турското разузнаване стои зад създаването на алтернативната групировка — «Кюрдска Хизбулла» — която извърши убийства и отвличане на активисти на РПК.
През 2002 г. РПК е включена в списъка на терористичните организации на ЕС, но на 3 април 2008 година Европейският съд отмени решението за включване на «кюрдската въстаническа група РПК и нейното политическо крило Конгра-гел в списъка на терористичните организации на Европейския съюз» (Дело № 2008/C 142/40).
Люксембургския Съд на първа инстанция отбеляза, че решението, прието от правителствата на страните от ЕС през 2002 и 2004 г., на основание на което в черния списък на ЕС са били включени двете организации и са били замразени техните активи, е било незаконно по отношение законодателството на ЕС.
