Президентът на Турция Ердоган може би тръгна към изостряне на отношенията с Русия от лични подбуди, пише завеждащият катедрата международни отношения към университета в Анкара, британският историк Норман Стоун за деловия вестник Financial Times.
В турската столица, спомня си Стоун, дълго време имаше разговори за времената, когато Турция и Сирия все още можеха да се похвалят с добросъседски отношения. Веднъж съпружеската двойка Ердоган реши да проведе почивните дни в компанията на семейство Асад — сирийския президент Башар и неговата жена Асма.
«Казват, че след това Асма Асад изпратила на мъжа си по електронната поща писмо, в което умолявала съпруга си никога повече да не я моли отново да прави това (да се среща със семейство Ердоган)», — отбелязва историкът.
Според разкази, госпожа Асад тогава се оплакала, че на семейство Ердоган не им достига образование и вкус: мъжът е бандит, който през живота си е прочел само една книга, жена му е побъркана на тема шопинг, но въпреки това е старомодно и безвкусно облечена.
Какво се е случило по-нататък — историята мълчи, но писмото на Асма Асад привлякло вниманието на турските спецслужби. В Анкара започнати твърдят, че именно тогава у Ердоган започнала да се заражда неприязън, прераснала в страстно желание сирийският президент да бъде свален, добавя Норман Стоун.
Каквото и да е ставало, Башар Асад успя да се спаси, той може да направи това, благодарение на Русия, продължава експертът. По-късно турците свалиха руския самолет, заявявайки за някакво нарушение на въздушното пространство за 17 секунди.
«Президентът Путин също се оказа човек, който не забравя обидите. Той е прочел повече от една книга и говори на повече от един език: вижда през нещата и събитията», — пише Стоун.
Отговорът на Москва удари по турския експорт, а и доведе до това, че над 400 хотели в любимата на руснаците Анталия сега са обявени за продажба.
Норман Стоун засяга руско-турските отношения в миналото: истина е, че държавните мъже от времената на царизма са претендирали за Константинопол, но те са оценявали и рисковете, предпочитайки да контролират слабата Турция дистанционно — чрез автономната Армения или дори чрез Кюрдистан, а не да си имат проблемна автономия.
През 1833 година руската войска спира египетско-сирийската армия, запътила се към Истанбул, а през 1920 година, когато Османската империя окончателно се разпаднала, Русия се притича на помощ на Турция, защитавайки земите й от претенциите на гърците и арменците, зад които стояла Британската империя.
РСФСР подкрепила растящата в Турция съпротива срещу Северския мирен договор, който предполагал разделяне на арабските и европейските територии на Османската империя — съветският нарком по външните работи Георгий Чичерин се срещнал с турския си колега, след което съветската власт започнала да оказва финансова и военна помощ на турците в борба с враговете им. Отношенията Москва и Анкара се влошили едва след Втората световна война, но сътрудничеството се запазило — поне никой не свалял самолети.
«Струва си да се замислим, щеше ли Турция въобще да съществува без помощта, която тогава Анкара получава от Москва», — задава въпроса си историкът.
Според Стоун, резките действия на Анкара чрез свалянето на руския самолет, зачеркващи многогодишното руско-турско сътрудничество, са мотивирани не само с това, което Турция изложи като официална версия — нарушаването на въздушното пространство. Историкът допуска, че са съвпаднали множество фактори — неприязънта на Ердоган към Асад, когото Русия подкрепя в Сирия, а също чувството на обида и ресентимент.