26.12.2006 год.
Затъването на САЩ в Ирак достига колосални размери и все повече се отразява на позициите и решенията на Джордж Буш, в които има явни симптоми на паника и липса на стратегия.
Преди 2 месеца Буш твърдеше: “САЩ безусловно печелят войната в Ирак”, сега заявява: “Ние не печелим, ние не губим.” Той реши да се увеличи числеността на въоръжените сили: главно на Армията (Сухопътните войски) и Марината (Морската пехота).
Общо е виждането, че Армията е претоварена, изморена и изтощена (“напрегната”, “счупена”, “кръвотечаща”). От 482 000 души през 2001 год., тя сега е 512 000, командващите настояват веднага за нови 30 000 и по-късно — за още поне 20 000-40 000. Всеки нови 10 000 войници означават нови 1.2 млрд. дол. разходи.
С дадените още 100 млрд. дол. за войните в Ирак и Афганистан, преките разходи, отпуснати за тези войни стават 600 млрд. дол. и по този начин надхвърлят разходите за Виетнам — 549 млрд. дол.
Истинското име на ситуацията в Ирак е хаос. Всеки месец там загиват по над 1 000 иракчани. А 2 милиона са избягалите от страната, като скоростта на напускане на Ирак достига 3 000 души за месец. Хората с бягство дават оценка за ставащото.
Да добавим и половин милион вътрешни бежанци в Ирак.
Всеки ден срещу силите на коалицията има около 150 атаки.
От “обучените” 325 000 иракски сили, налице са 280 000, но пък 30% от тях временно отсъстват, така че остават 198 000.
Българският политически елит показа удивителна слепота в стратегическото мислене през 20 век. Страната взе участие и в трите глобални конфликта: Първата световна война, Втората световна война и Първата студена война. И то така, че три пъти се оказа в лагера на победените. В Ирак ние също участваме и пак сме на път да се окажем в лагера на победените. По този начин е ясно — елитът може да се мени, слепотата му – не…
Американската Армия доказа в Ирак това, което се знаеше от всички – тя може да съкруши и разруши всеки и всичко чрез грубото прилагане на многократно превъзхождащата сила. Но тя не може да контролира, да поддържа реда, да стабилизира.
Това е Армия, от главата до петите и от Земята до Космоса оборудвана с най-високи технологии, но човешките й ресурси са ограничени, често дори нищожни. Това е една от бедите на професионалната армия — в нея идва утайката на обществото, тези, които освен да се продават като пушечно месо, друго не умеят. А мотивираният само с пари войник естествено ще се старае да ги печели по-дълго и ще гледа по-малко да рискува.
Все повече анализи твърдят, че войната в Ирак е нанесла дълбок, дългосрочен удар по престижа и имиджа на САЩ.
Оттук нататък поне в обозримо бъдеще всяко тяхно решение за прилагане на сила a priori ще се оценява като нелегитимно.
Резкият спад на доверие сред опоненти и приятели означава много по-трудно намиране на съмишленици и партньори дори за позитивни каузи. Това ще се отрази деструктивно на НАТО.
Надигат се гласове за преглед и преосмисляне на начина за вземане на решения в САЩ и за планиране на политиката им:
“Извод No. 1: Никога нещата да не се правят както този път”.
Впрочем, това в пълна сила се отнася и за България, която през последните 5 години задълбочи сателитния си синдром.
Установено е — Буш е имал хоризонт на мислене за Ирак от 3.5 месеца, не 3.5 години!
Въпрос: Какво става с държавата, с нейните мощни силови ведомства, с двадесетината специални служби, щом президентът — държавен глава, върховен главнокомандващ и възглавяващ правителството – има такъв “стратегически хоризонт”?
А какво става с т.нар. международна общност, която толкова силно бе убедена от тогавашния американски външен министър Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН — когато той излагаше абсолютно съшитата с бели конци версия, че в Ирак имало оръжия за масово поразяване?
Това бе доказателство — и за двойните стандарти, и за липсата на елементарен морал.
Силно поразяващ е провалът на разузнаването.
Оказа се, че не е достатъчно само да се събира информация — важно е доколко достоверна е тази информация. И още по-важно е да се разбира реалността — култура, традиции, ценности, етика. В този смисъл разумни гласове говорят за коренна промяна в структурата, подходите и обучаването в специалните служби…
Войната в Ирак се оправдава и със задна дата — като наричат “тероризъм” дори акциите на анти-американските групировки там, които целят да подкопаят силите на САЩ и способността им да се задържат максимално по-дълго като фактор в Ирак.
Тероризмът стана обсесия.
Внушено бе да виждаме в него не заплаха, а Заплахата.
Това ни пречи да оценим реалните рискове, уврежда мисленето, харчи огромни ресурси, пилее на безценна енергия, изкривява нашия прочит на въпросите за Сблъсъка (и на Диалога!) между Християнството и Исляма.
Президентът трябва да излезе от усмирителната риза на тази обсесия и да помага България да се измъква от хаоса в Ирак.