Реджеп Ердоган, който в момента е на 62 години, в младостта си е завършил религиозен лицей, а заради разпалване на национална омраза през 90-те години за няколко месеца лежи в затвора. Радикалната партия, в която започва политическата си дейност, след поредния военен преврат в Турция — турските военни традиционно играят балансираща роля в турската вътрешна политика — била забранена.
През 2001 година Ердоган учредява нова партия — Партия на справедливостта и развитието, която побеждава на изборите през 2002 г. и остава управляваща и до днес.
Самият Ердоган от 2003 до 2014 г. е главният човек в държавата — министър-председател. А когато вече няма правото отново да е премиер, прави всичко възможно, за да бъде избран за президент.
По време на управлението си Ердоган успява да «пренареди» генералитета, за да се избави от заплахата от военен преврат.
Сега Ердоган планира да пренапише конституцията, за да вземе в ръцете си цялата власт в страната.
Но и сега, преди конституционните реформи, той вече е узурпирал властта.
За него, обаче, е крайно важно да бетонира ролята си на законодателно равнище, да промени формата на управление от парламентарна в президентска. За целта трябва да проведе референдум, за да се позове уж на волята на народа.
Да, Ердоган е много харизматичен. Точно харизмата му позволява така дълго да е на власт. То е великолепен оратор, може да говори с часове, емоционално и фактически да зарежда тълпата. Но в Турция хората, които го подкрепят, стават все по-малко и по-малко. На изборите през 2014 година за него гласуваха не повече от 25 % от избирателите.
Първият етап от дейността на Ердоган започва от идването му на власт през 2002 г. и продължава до 2012 г., когато Турция, както на международната арена, така и в икономиката бележи значителни успехи. Стокооборотът със страните от Близкия Изток се увеличава няколко пъти. В навечерието на арабските революции в 7 арабски страни е направено допитване: 63 % от респондентите отговорят, че в лицето на Турция виждат образец и модел на съвременна мюсюлманска държава. В този период Турция съчетава мекия ислям с демократичните принципи.
В самата Турция не на всички се харесвало постепенното, но настойчиво изливане от светските принципи в държавата, заложени в началото на миналия век от Кемал Ататюрк. Една от инициативите на партията на Ердоган било позволението момичетата да ходят в училищата с кърпи на главите.
През 2012 година Ердоган правил още една неординарна крачка, която можела да му донесе лидерските лаври в страната, решавайки проблема с въоръжената съпротива на кюрдите — коренните жители на юго-източните територии на Турция. Битката продължавала десетилетия и отнела живота на хиляди.
Ердоган започнал преговори с Работническата партия на Кюрдистан, разбирайки, че ще бъде подложен на жестока критика от страна на опозицията. От друга страна било повече от разбираемо, че проблемът може да се реши чрез преговори.
От реформатор към диктатор
В опита да се постигне мир бил привлечен дори бившият лидер на РПК Абдулла Юджалан, който от 1999 г. излежава доживотен затвор. Но в съседна Сирия вече се разгарял конфликт. В уравнението се появили сирийските кюрди, а Реджеп Ердоган сметнал, че може да реши проблема и по друг начин.
По същото време шефът на турската спецслужба Хакан Федан прав текст заявил за необходимостта да се отвори офис и бюро за връзка с Ислямска държава, — твърди Евгений Сатановский, президент на Института по Близкия Изток. — Това напълно характеризира позицията на Турция още преди скандалите с търговията с нефт и доставката на оръжие.
Специалистът по Изтока Саид Хафуров акцентира върху факта, че войната в Сирия започнала тъкмо тогава — когато Турция изгубила темповете си в икономиката.
Цялата история на политическия успех на Ердоган е история на взривоподобния икономически ръст на страната. Войната в Сирия започва тогава, когато 10-процентния ръст на турската икономика спира. Ероган започва да търси изход от ситуацията и се превръща в ястреб. Сега той чрез малка победоносна война се опитва да спечели това, което изгуби, когато се лиши от икономическия ръст. Но това означава и край на поставената от самия него по-рано задача — «нула проблеми със съседите».
Започва новата история на Ердоган — «нула съседи без проблеми с Турция».