През пролетта на 1945 година.
Сега говорим за срещата на Елба като за радостно събитие, да. А всъщност, още в края на 1944 година и Вашингтон, и Лондон се вълнуват от предстоящата среща със съветската армия: ще бъде ли тя мирна или срещата ще се проведе…под друг формат.
Ключов момент е битката в Ардените през декември 1944 година. Немската група армии «Б» под командването на фелдмаршал Модел преминава в настъпление, пробива фронта на съюзниците и се придвижва напред с цели 100 километра. За да се оцени шокът на съюзниците припомням, че през ноември 1944 година в САЩ е създадена специална комисия за оценка на ефективността на стратегическите бомбардировки на Германия — считало се, че с Германия е свършено и е дошло време да се оцени ефективността на стратегическите авиоудари.
Съюзниците помолили Сталин да ускори настъплението си на Източния фронт, което се проявило чрез операция Висла-Одер. В тези дни съюзниците реално усетили на гърба си мощта на Вермахта. А заедно с това — мощта на тази армия на съветите, която ликвидирала Вермахта. И както СССР измервал за себе си стратегическите бомбардировки на съюзниците, така и съюзниците измервали за себе си какво трябва да очаква войската им в Европа в случай на конфликт със СССР. Точно затова се и провежда Ялтенската конференция за сферите на влияние — заради очакваната среща на западните съюзници с Червената армия.
Да припомним един интересен факт: капитулацията на Германия е в 2 тура. Ние отбелязваме 9 май като ден на капитулацията, подписана от фелдмаршал Кейтел в Потсдам в нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. Но това била втората капитулация. Първата е подписана от съюзниците с Германия в нощта на 6 срещу 7 май 1945 година в Реймс. От името на СССР присъства генерал-майор Иван Суслопаров при условие, че текстът е предварителен. Капитулацията била преподписана по настояване на СССР. След тази история съветското ръководство не без основание се опасявало, че САЩ и Великобритания имат свои собствени планове за Германия.
А сега да погледнем от тази гледна точка върху контактите на съюзниците с немското командване през пролетта на 1945 година — един от епизодите го познаваме от филма «17 мига от пролетта» — епизодът с операция «Сънрайз», в основата на който стоят исторически факти. Който го е забравил, да го изгледа в мрежата. Има го.
През лятото на 1944 г. са подписани знаменитите Бретън-Уудски съглашения за двете световни резервни валути — долар и фунт стерлинг. Подписани са и споразумения за създаване на два международни финансови института — Световната банка и Международния валутен фонд.
СССР подписва Бретън-Уудското споразумение, но за да го ратифицира, поставя условия: да се признае на рублата статус на световна резервна валута, да се разшири броят на гласовете на СССР в МВФ.
Рузвелт поставя резолюция «съгласен», но след неговата смърт на 12 април 1945 г. и идването на власт на Хари Труман, ситуацията се променила рязко.
Труман отказал да удовлетвори исканията на СССР. Тогава СССР отказва да ратифицира Бретън-Уудските споразумения.
Това значи, че още в средата на 1945 година икономическият разкол на следвоенния свят вече бил реалност. Станало ясно, че единна икономическа световна система, както се планирало през 1943-1944 години, НЯМА ДА ИМА.
Изострянето на отношенията между Запада и СССР започнало веднага с новата 1946 година. Съюзниците силно се вълнували от три държави: Иран, Гърция и Турция.
Припомням, че в Иран от 1941 година има съветски и британски войски, към края на войната британските войски са изведени, а съветските останали и не позволявали на иранското правителство да потуши въстанието в Ирански Азербайджан. В Иран се опасявали, че Сталин готви присъединяване на Ирански Азербайджан към СССР.
Вторият проблем била Турция, защото СССР денонсирал съветско-турския договор за дружба и сътрудничество от 1925 година, защото считал, че Турция начело с президента Исмет Иньоню заема твърде прогерманска позиция. Затова СССР на 7 август 1946 г. изискал от Турция частично да преразгледа режима на конвенцията Монтрьо за проливите от 1936 г.
СССР предлагал следното: да се създаде военно-морска база на Босфора, това първо. Второ, СССР заедно с Турция да решават заедно допускането или не на военни кораби на трети страни в Черно море (а не само Турция, както предполага Конвенцията). Докато Кемал Ататюрк бил на власт в Турция, СССР нямал проблеми. Но след смъртта му нещата значително се променили в полза на фашистка Германия.
Проблемът Гърция. През 1944 г. Сталин се разбрал с Чърчил, че Гърция отива в сферата на влияние на Великобритания, а Румъния и България — в сферата на влияние на СССР. Югославия оставала неутрална. Но фактът, че в Гърция започнала гражданска война между комунисти и монархисти, направило ситуацията в страната пределно сложна. На Запад считали, че Сталин е нарушил ялтенските споразумения.
Всички действия на СССР по отношение на Иран, Гърция и Турция били оценени от Запада като опит да се нарушат Ялтенските договорености. И така в началото на 1946 година станало ясно, че конфликтът между съюзниците е неизбежен.
Е, тук вече започва студената война.
На 22 февруари 1946 г. Джордж Кенан провъзгласил знаменитата концепция за сдържането на комунизма в тези териториални сфери на влияние, които били част от Ялтенската конференция. Именно Кенан съветвал да се даде финансова помощ на Западна Европа според условията на САЩ, да се дадат гаранции за сигурността на съюзниците от страна на САЩ. С други думи, в тази дълга телеграма била изложена цялата логика на последващата политика на САЩ.
Ако говорим за студената война като за битка между двата блока — комунистическия и този на западния лагер, то студената война започва през 1955-1956 г. Тогава заради приемането на ФРГ в НАТО СССР денонсира всички съглашения с антихитлеристката коалиция.
Но до 1955 г. СССР, САЩ и Великобритания си остават формално съюзници. Една приемането на ФРГ — която била от бившия хитлеровски Вермахт и СС — в НАТО Съветите сметнали за предлог за рязък разрив в отношенията,и повод за създаването на Варшавския договор.
Голяма роля тук изиграват и някои политически фактори: непризнаването на ГДР от страна на ФРГ, непризнаването от ФРГ на границите по Одер-Нейс. СССР считал това за отказ на съюзниците от споразуменията по отношение на Германия, определени от Потсдамската конференция през 1945 г.
Именно тогава се случил този окончателен разкол и се сформирали двата блока — НАТО и Варшавският договор.