Опасенията на Пентагона по повод наблюдателните полети на Русия над територията на САЩ в рамките на Договора за открито небе са предизвикани от това, че докато Москва модернизира военното си оборудване, Вашингтон не може да реши, струва ли си да обновява своите безпилотни самолети, пише Defense One.
Затова САЩ трябва преди всичко да догонят Русия, а не да се опитват да ликвидират системата «открито небе».
Всички системи за наблюдение от самолети, които са част от Договора за открито небе, използват несекретни, достъпни технологии, пише изданието. Гаранциите и процедурите по сертифициране позволяват всеки да се убеди, че при полетите не се използват несъгласувани средства за наблюдение или техни модификации. Всички използвани датчици трябва да бъдат одобрени от всички участници в договора. Наблюдателните полети трябва да бъдат разрешени от приемащата страна, а събраните данни трябва да са открити за другите участници в споразумението.
Когато договорът бе обсъждан за първи път, всички страни-участнички одобриха използването на панорамни и кадрови камери, видеокамери, инфрачервени устройства за линейно сканиране и радиолокационни станции за странично наблюдение със синтезирана апаратура. Максималната резолюция на детайлите от земната повърхност, която се допуска по договора, е 30 см, — се отбелязва в статията.
«Днес всеки желаещ може да придобие снимка от търговските спътници с резолюция 25 см.», — подчертава изданието.
Договорът съдържа и клаузи за обновление и модернизиране на средствата за наблюдение. Всички участници се съгласиха с електронно-оптическото обновление на датчиците, но не се съгласиха на по-детайлна резолюция на снимките.
«Въпреки това генерал Стюард е разтревожен от това, че Русия може да получи «значително» преимущество, ако САЩ както и преди използват кадрова техника. Тогава защо американските военни не снабдят оборудването си с цифрови средства за наблюдение? Защо Пентагонът е пропуснал този момент?, — пише изданието.
Политическата директива да се пристъпи към модернизиране на оборудването беше пусната още през 2012 година, но Пентагонът не предприе нищо до 2015 година, изпълнител на поръчката така и не беше избран. Според автора на статията, проблемът не е в данните, а в това, че Договорът за открито небе е извън приоритетите на Пентагона.
«Докато Пентагонът се занимава с новата инициатива, костваща 3 млрд долара за спокойствието на Европа, която уж е разтревожена от руската войнственост, трябва да се ускори и снабдяването на самолетите по договора за открито небе с цифрови средства за наблюдение, а не само да се оплакваме за някакви недостатъци в прозрачността на Договора», — резюмира авторът на статията.