Видът на европейските лидери, кланящи се на президента на Турция на срещата ЕС-Турция, беше отвратителен, пише журналистът от британското издание Guardian Пол Мейсън.
ЕС търси помощ за решаването на миграцонната криза от страна, в която все повече се засилва деспотизмът и диктатурата. Турция води война срещу всички етнически малцинства, специалните полицейски части щурмуваха офиса на опозиционното издание Zaman, разузнаването е обвинено, че снабдява с оръжие Ислямска държава, военните свалят руски бомбардировач — независимо от всичко това Анкара разчита да стане член на Европейския съюз, отбеляза журналистът.
Преди три години изглеждаше, че Ердоган е успял да постигне баланс в страната. Можеше да се предполага, че прогресивната и реакционната част от обществото ще успеят да съжителстват мирно, да се оставят един друг в покой, кюрдите заедно с въстаническата си борба да заемат мястото си в парламента, а Ердоган сам «да поведе страната към влизането в ЕС, но бавно и тихо — за да може очевидните недостатъци на демокрацията в страната му да бъдат игнорирани», — припомня Пол Мейсън.
Но всичко се промени. Турският президент жестоко потуши протестните акции, той провокира края на примирието с Работническата партия на Кюрдистан и практически изгори няколко града в южна Турция, където живеят кюрди. В отговор на това ЕС си затваря очите за подронването на демокрацията в Турция и за военните действия срещу мирните жители, отбелязва журналистът.
«Но това е нищо, в сравнение с картата, която Ердоган може да разиграе. На фона на разпадащите се държави, такива като Афганистан, Йемен, Ирак и Сирия, колкото повече неуспехи търпи турската дипломация, толкова повече Западът я подкрепя. И колкото повече Европейската комисия настоява Турция да стане член на ЕС, толкова по-силни в Европа стават играчите, които искат да напуснат ЕС», — се казва в статията.