Напоследък из българския Нет злобно се цитира «фактът», че майката на Васил Левски, Гина Караиванова Кунчева е завършила земният си път със самоубийство.
Поради мизерия в освободеното отечество.
Целта на групичката, популяризираща тази лъжа, ясно се вижда- да не остане нищо неопетнено в народното съзнание, да се обяви най-накрая, че българите са гнусно племе, достойно да бъде само слуга на поредните господари.
Каква е истината?
Изследване на Антонина Бонева
Да напиша опровержение и критика срещу поместената в Фактор. бг. информация в рубриката „Избор на редактора“ на 10.01.2014 г., ме принуди възмущението от тенденциозно нихилистичната и грубо фалшифицирана истина за съдбата и смъртта на българската мъченица Гина Караиванова Кунчева, известна на обществото като майката на националния български герой Васил Левски.
Над 2 години от житейското и творческото си време посветих на сериозно изследване, изчитане и критическо обмисляне и съпоставяне на факти, поместeни в оригинални документи и писма, писани от Васил Левски и книги, статии и изследвания, писани от биографите и изследвачите на делото и живота му. На твърдението, че майката на Васил Левски се е самоубила, попаднах преди година в книгата на Л.Дойчев – „ Сподвижничките на Апостола“.
Шокирана, тръгнах по следата. Оказа се, че Дойчев се позовава на 2 писма, писани от брата на Васил Левски — Петър Левски (така са го наричали, а и самият той се е подписвал така, за да изтъкне връзката с брат си, а още и като Третия Левски, за Втори Левски са приемали починалия като хъш брат Христо). Текстовете на писмата са поместени през 1959 г. в сборник на БАН, но оригиналите все още не съм намерила и прочела лично. Надявам се, че са запазени в архива на БАН!
Петър Иванов Кунчев е бил тежко ранен като опълченец на връх.Никола в Шипченската епопея и заради проявения героизъм е бил изпратен на лечение в Харков. Когато се завръща в Карлово, вероятно през февруари 1878 г. майка му вече не е жива. Той пише до Найден Геров в Пловдив, който го е спасил през 1876-а и му е помогнал да замине за Русия през Цариград, когато се укривал в София след разгрома на Ботевата чета, защото е бил и Ботев четник! Текстът на писмата на Петър е напечатан и в книгата „Васил Левски по спомените на Васил Караиванов“ (издадена1987 г. от ОФ).
Васил Караиванов е бил първи братовчед на Васил Левски и участник в Революционния комитет в Карлово, дава много ценни сведeния на всички сериозни биографи на В.Левски, а синът му Петър Караиванов е бил интелигентен и образован лекар, който активно подпомага установяването на истината за живота и делото на Левски, спори с фалшификатори и има публикации във вестници и списания до издаването на книгата си. В нея той оспорва и доказва, че майката на Васил Левски НЕ СЕ Е ДАВИЛА в кладенец, за да се самоубие, а са я измъчвали турците по време на арестуването й и разпитите й за сина й от карловския мюдюрин през 1869 г., като са я потопили в кладенеца и са я заплашвали да я удавят, ако не предаде къде се крие синът й Васил Левски!
Ето текстът и коментарът на Петър Караиванов:
(първото писмо не е датирано, а второто има поставена дата от Н.Геров, че е получено на 3.04.1878 г.)
ПЕТЪР ИВАНОВ КУНЧЕВ ДО НАЙДЕН ГЕРОВ
„Просим Ви господин Геров,
Падам пред Вашето честно лице на колене /и/ с кървави сълзи ида да ви с оплача. Става трийст и два деня откак си дойдох из Харкув, из болницата в Карлово. Никой не ме пита от де се прехранвам, когато не мога да ходя.
Молим ви, защото ми остана кракът повреден от шипченските битки. Поисках от полицията, за да оставят на хаджи Асан воденицата връз мене, (Бел. на П.Караиванов – Това е воденицата до Стряма, между Дъбене и Войнягово?) да хвана един водничар, каквото да мога да се прехраня, но те не дават никакво внимание. Заради това ви моля, като защитник на българските страдалци, молим ви наредете и нази на някаква работа.
Ваш покорни Петър Иванов Левски (Кунчев) от Карлово“
*
Писано в първите дни на април 1878 г. Найден Геров го е обозначил, че прието от него на 3 април 1878 г.
„Молим ви, миналата неделя, като ме известиха, защото ви са донесли жалбицата ми, за което ви се бях оплакал за хаджи Асановата воденица. Защото майка ми, като са давила в гераня на Иван Фурнаджийски (Бел. на П.Караиванов — майка му е давена от турците на 29.IV. 1869 год., Петров ден, във връзка със сопотската случка с брат му Васил Левски – открадването на палтото му с революционни книжа) само е останала сестра ми с четири момичета, как молим ви можат да се прeхранват, когато се надяват на мене. Заради това Ви се моля като наши защитници, както знае молим Ви всеки ката ден под ясното небе, защото си наш закрилник и като един баща над нази, заради това Ви са моля и падам на колени пред Вашето честно лице най-паче и да ма настаниш в Карлово на някоя служба.
Ваш покорни Петър И. Левски (Кунчев)“
Петър Кунчев е бил слабо образован и полуграмотен и преди да видя оригиналите на писмата му не мога да бъда сигурна, че той ги е писал саморъчно, а също е важно как са разчетени и тълкуването на смисъла на текста, защото по онова време не е имало официално приети граматични правила за писане, нито официален и задължителен книжовен български език. Освен това във второто му писмо (необяснимо за мен ) Петър Левски не казва нищо за съпруга на сестра си Андрей Начев, който умира на 102 г. през 1907 г. в Карлово според поместените сведения от д-р П.Караиванов, а няма никави свeдения да е бил „разведен и отделно живеещ“ .
От други автори и писмени източници, които тук няма да цитирам, защото това не е научна статия, ми стана известно, че Петър е бил назначен като стражар в Карлово, където умира от туберколоза през 1881-а в дома на сестра си.
Сестрата Яна, както и майката на Левски са били неграмотни, но будни, работливи, смели и всеотдайни майки и са подпомагали революционната дейност на Васил Левски според силите и възможностите си. Майката Гина живеела още преди да избухне Априлското въстание (1876 г.) и по времето на Руско-турската освободителна война при дъщеря си Ана/Яна и зет си Андрей Начев и е починала най-вероятно от „сърдечно заболяване“ според д-р П.Караиванов, силно страдаща, защото не е имало никаква вест за избягалите от „Страшното“ в Карлово нейни 3 внучки – Гина, София и Мария. Д-р Караиванов посочва като дата за смъртта на Гина Караиванова Кунчева – 27 януари(ст.ст)/9 февруари(н.ст.) 1878 г., като последните й думи и мисли са били: “Децата ми…децата ми…“
Сестрата на Васил Левски Яна Кунчева-Начева умира след съпруга си в Карлово на 28.II.1913 г. Получавала е пенсия, отпусната й от НС с председател З.Стоянов като сестра на В.Левски, макар, че е имала съпруг и живи, самостоятелно живеещи деца с големи семейства, внуци и правнуци!
Крайно време е помията, хвърляна по народопсихологията и историята българска от псевдоисторици и комплексирани нихилисти да бъде заклеймена и изобличена, особено когато се отнася за откровено фалшифицирани и злонамерени писания! България и българите като цяло нямат грях към майката на Васил Левски!
За „Страшното“ в Карлово – това е времето, когато са избивани карловци от турските войници, башибозуци, черкези и помаци през последните месеци преди Освобождението на Карлово от руската армия на 28 декември 1877 г. Имената на избитите са изписани на паметника на Васил Левски в Карлово. Геноцидът траял повече от 5 месеца!
Какво се опитват да ни втълпят новите еничари?
Че майката на българския светец Левски е преживяла мъченическата смърт на синовете си, надживяла е и «Страшното», и един месец след освобождението на Карлово от руските войски се е самоубила от мизерия?
Последен факт за допълнение и размишление:
«Още не бяха пресъхнали сълзите в очите на вдовиците и сираците, когато карловци се събраха на общоградско събрание и на 16 януари избраха първия си Градски съвет, начело с братовчеда на Васил Левски, изтъкнатия революционер Васил Караиванов.»