Истинска война е на път да избухне в Казанлък, след като група гневни граждани възропта срещу плановете на властта да премахва паметника на Георги Димитров край яз.Копринка. От понеделник — 7 март, започва подписка, а плановете са окачествени като «вандализъм, не само защото е част от нашата история, но и защото български творци са вложили труда, енергията и ентусиазма си да съхранят народната памет“.
Поредната атака срещу паметник е част от общата русофобска и атлантическа политика на управляващата олигархия, която все повече освирепява поради надигането на сериозен ропот сред обществото. Формалният повод е искане на «Съюза на репресираните», но подобни бутафорни организации се ползват от управляващите, за да стартират инициативи, замислени от самите управляващи. Идеята е да изкарат, че «народът иска» и те просто реагират на това.
Всъщност народът иска точно обратното. В последните години оценките на социализма се завръщат в зоната на реализма, т.е. стават доста по-позитивни от тоталното оплюване и очерняне, което наложиха след 1989 г. Фактически социализмът се оказва доста прогресивен етап от историята ни, най-малкото сравнен с това, което го последва. Именно поради това пробуждане на народа, се пробужда и злобата на пещерните анти-комунисти, които искат вече да забранят дори да носиш «Че Гевара» на фланелка, та дори искат и да махат петолъчките от гробовете на комунистите. Твърде вероятно е обаче да постигнат точно обратното.
С излизането на истината, започва преоценка и на т.нар. «репресии на комунизма». Оказва, че че поне 99% от «репресираните» са били обикновени криминални престъпници, които са се възползвали от смяната на режима, за да се реабилитират. като се изкарат «жертви на комунизма». Те обаче биха били в затвора и при капитализма, и в САЩ, и навсякъде в западния свят. Извънредни амнистии се случват само при революции, когато в бърканицата се губи възприятие кое какво е. С времето обаче нещата се успокояват, и утайката си отива отново на мястото.
Дали народът ще победи властта за паметника на Георги Димитров, е донякъде въпрос до кога тази загубила напълно народното доверие, власт, ще оцелее…
——
Уточняваме, че искането е да се демонтира гранитният паметник на Георги Димитров, край язовир «Копринка» и той да бъде поставен в Музея на социалистическото изкуство, «където му е мястото».
Това каза Крум Владев — координатор на местната структура на Съюза на репресираните в Казанлък, пред БТА. Като мотиви за това искане на наследниците на убитите от Народния съд казанлъчани, той посочи съпричастността на Георги Димитров към издаването на присъдите им.
Крум Владев показа и оригинала на присъдата на своя баща Косьо Крумов Владев, осъден на разстрел през февруари 1945 година от Народния съд в Бургас.
Съюзът на репресираните в Казанлък ще изпрати писмо с искане до Общината, да бъде поставена паметна плоча на сградата на местното читалище «Искра», където през зимата на 1945 година е заседавал Народният съд в Казанлък, произнесъл присъдите на 22-ма казанлъчани, разстреляни на 2 март 1945 година.
Общо 94 жители на Розовата долина получават различни присъди по време на заседанията, 58 от тях са от Казанлък.
Редакцията проведе бегло проучване по въпроса за делата и заслугите на гореспоменатия инициатор за събарянето на паметника на Георги Димитров е бързо откри първоначални сведения относно «великите дела» на «репресирания» Косьо Крумов Владев. Оказа се, че той е
Костадин /Косьо/ Крумов Владев,полицейски началник, един от най-жестоките палачи в Бургаска област. Награден от цар Борис III, но няма сведения дали царят е знаел в какво точно се изразява заслугата на Косьо Владев към Короната. Със сигурност хиляди хора са пожелали смъртта му хиляди пъти преди Народния съд.
Ето и документите, потвърждаващи горенаписаното.
Редакцията ще продължи издирването на автентични документи около делата на «репресираните» и ще ви информира своевременно.
Всички репресирани да имат предвид, че нито ще забравим, нито ще простим!