Публикуваме без редакторска намеса
«Уважаеми г-н Lyutvi Ahmed Mestan,
Г-н Хюсеин Хафъзов,
С любопитство и нетърпение очакавам да чуя и видя Вашата политическа позиция относно предприетото от турското правителство поставяне под контрол на най-четения опозиционен вестник „Заман“, издаван от близки до бившия съратник на президента Ердоган – живеещият в изгнание Фетхуллах Гюлен.
Несъмнената Ви либерална, проевропейска и евроатлантическа същност би трябвало да влиза в остро противоречие с предприетите от прокуратурата в Турция и от силите на реда в Истанбул атака срещу частно издание, борещо се за една от най-важните свободи на демократичните общества – свободата на словото.
След като при преминаването през личното Ви просветление, предизвикано от настъпената руска мина, Вие сам изведнъж открихте наличието на медии бухалки, като каква медия бихте определил вестник „Заман“, и на каква мина според Вас стъпиха издателите и лично главният редактор на това издание, който беше арестуван през октомври миналата година?
Солидаризирате ли се например с председателя на Европейския Парламент, г-н Мартин Шулц, който вече изрази остро безпокойство от взимането под контрол на редакцията на вестника от страна на турското правителство, и отношението на властите в Истанбул към протестиращите няколко хиляди души?
Солидаризирате ли се с мнението на еврокомисаря по въпросите за европейска политиката за съседство и преговори за разширяване – г-н Йоханес Хан?
Как ще коментирате позицията на Белият дом, от където наричат действията на турското провителство „неприемливи“ и призовават за справедливи процеси и равно отношение пред закона? Както и че турските власти трябва да гарантират универсалните демократични ценности, залегнали в конституцията на Турция, включително свободата на словото, на събранията и на печата?
Интересът ми е чисто политически, като държа изрично да подчертая че имам дългогодишен бизнес и партньорства в Истанбул, това е любимият ми град извън България, а Турция е предпочитана дестинация от семейството ми от дълги години насам. В този смисъл нямам каквото и да било негативно отношение нито към Турция, нито към турците. Напротив.
Надявам се първо да отговорите на така поставените въпроси, и второ отговора, бих казал типично, да не съдържа ценна информация за съдържанието на вода в краставицата. Защото проповядването на ценности е нещо прекрасно, ако човек е склонен да защитава тези ценности във всеки един момент, и да заема принципна позиция независимо от конкретиката на отделните казуси и географското им разположение.
Обратното би значело саморазобличаване на поредния фалшив пророк, ръководещ се от свещения за лъжепопулистите принцип „Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря“.»
Георги Харизанов