Тревогата на европейските лидери, която предизвика спешния им разговор в петък с президента на Русия Владимир Путин, е предизвикана от съдбата на «споразумението за прекратяване на враждебните действия в Сирия», като това се казва в официалните документи, но казано по друг начин — от страха на Западна Европа за собствената й безопасност.
Основните причини за тревога са две.
Първата — това е заплахата от тероризъм. Явно могат да се очакват поредните организирани акции, както и изпълзяването на полулуди или направо откачени «вълци-единаци» ислямисти.
Втората — това е още по-засилващия се наплив на бежанци към Европа.
Двата проблема са тясно свързани, защото заедно с мигрантите и политическите радикали, т.е. терористите, също търсят убежище. Криминалните елементи правят същото. А в ситуация на размирици, войни и т.н. криминалните елементи се размножават най-бързо. И най-бързо изплуват на повърхността. Стават по-дръзки.
В анализа относно степента на терористичната заплаха от Сирия в последните дни звучат нови акорди. Много експерти отбелязват, че воюващите страни са се възползвали от относителното затишие на фронтовата линия, за да превържат раните си и да съберат нови сили.
Ако групировката Ислямска държава губи сили, то другата — Джебхат ан-Нусра, сирийският филиал на Ал-Кайда, прави точно обратното — укрепва. За това последното има няколко обяснения.
ИД идва в Сирия от Ирак. Част от силите си тя вече е хвърлила в Ирак. С Ал-Кайда се случва същото. Тя не е родена в Сирия. Докато нейният филиал Джебхат ан-Нусра в голяма степен има сирийски корени.
В Ислямска държава има чуждестранни наемници, което дразни доста сирийски метежници, които точно заради това предпочитат Джебхат ан-Нусра. В голяма степен точно заради това лидерите на последната организация успяха да установят тесни връзки с другите бойни отряди в Сирия, в това число с тези, които на Запад наричат «въоръжено крило на умерената опозиция».
В момента и американците, и европейците все по-често твърдят, че точно затова «в Сирия сред силите, които са срещу Асад, е трудно да се отделят умерените от радикалните».
На сайта на американската телевизионна компания CNN тези дни излезе материал със заглавие «Защо най-опасната групировка в Сирия вече не е ИД». В него се разказва за Джебхат ан-Нусра. Там откриваме и следното признание:
«Тази групировка не може да бъде атакувана пряко, за да не се унищожат и по-умерените групи в Сирия, с които тя е плътно споена».
Излезлият в същото време коментар на радиостанция «Гласът на Америка» на същата тема цитира мнението на неназован европейски дипломат, работещ в Турция, който отбелязва, че в последните седмици редовете на терористичната организация Джебхат ан-Нусра се попълва от още и още бойци от други отряди.
Дали международната общност най-после ще признае в прав тест, че прави грешка след грешка по отношение на т.нар. «умерена опозиция», ще разберем сравнително скоро.
Ако страхът в Западна Европа и Америка надделее над липсата им на здрав разум, светът може и да се оттърве от терористите.
Ако липсата поне на елементарен инстинкт за самосъхранение продължава да е налице в някои ръководства на държави, чакат ни … катаклизми.
Може да се каже и по друг начин — чакат ни цунами от човешко безумие.
Дали ще оцелее крехката маргаритка на човечеството след тези цунами, със сигурност — да.
Защо? Защото природата винаги побеждава. Т.е. доброто побеждава.
Макар и след определен отрязък от време.
Ако ви се струва дълго това време — не, не е дълго. Какво значат за природата някакви си N-брой години, когато тя борави с милиарди?!
Така, де… Спете спокойно, деца. Маргаритката ще оцелее.